Живея с мъж. От скоро. Тече втора седмица.
Все още си мисля, че съм тук на гости, за малко. Готвих се за тази стъпка много дълго време. Психически. Не осъзнавам все още случващото се. През последните месеци си мислих за всички домакински задължения. За готвенето, за чистенето. Всички ме предупреждаваха, че ще е трудно. Че ще ми омръзва от къщна работа. Но никой не ме предупреди за другото. За красивата страна на нещата. За топлите утрини, започващи с целувка. За сладките обеди, оскъдната домашно приготвена храна на масата и въпреки всички широките усмивки. Случайните погледи, последвани от усмивка. Честите прегръдки. Помощта. Взаимната помощ един към друг. Леките дразги, които ни карат да се обичаме още повече. Звездните вечери. Интересните филми. Студената бира, която се стопля от дългите разговори. Среднощните хапвания. Втора седмица след началото е, а на мен вече не ми прави впечатление, че ще трябва да вдигна чорапите от пода, да преместя мократа хавлия от леглото или, че трябва да ...