Живея с мъж. От скоро.
Живея с мъж. От скоро. Тече втора седмица.
Все още си мисля, че съм тук на гости, за малко. Готвих се за тази стъпка много дълго време. Психически. Не осъзнавам все още случващото се. През последните месеци си мислих за всички домакински задължения. За готвенето, за чистенето. Всички ме предупреждаваха, че ще е трудно. Че ще ми омръзва от къщна работа. Но никой не ме предупреди за другото. За красивата страна на нещата. За топлите утрини, започващи с целувка. За сладките обеди, оскъдната домашно приготвена храна на масата и въпреки всички широките усмивки. Случайните погледи, последвани от усмивка. Честите прегръдки. Помощта. Взаимната помощ един към друг. Леките дразги, които ни карат да се обичаме още повече. Звездните вечери. Интересните филми. Студената бира, която се стопля от дългите разговори. Среднощните хапвания. Втора седмица след началото е, а на мен вече не ми прави впечатление, че ще трябва да вдигна чорапите от пода, да преместя мократа хавлия от леглото или, че трябва да изгасям лампите в целия апартамент след него. Чистенето е като детска игра, щом го правим заедно. Готвенето е удоволствие, щом миналата вечер си чул, че яденето е вкусно. Всяко нещо е интересно и лесно, щом го правя за него и знам, че ще видя пламъка в очите му като се прибере. И ние ще пораснем. Ще имаме деца. Няма да ни се иска да напускат ''гнездото", но това са неизбежни неща. Някой ден ще представя на моето дете тази страна на нещата. Хубавото да съжителстваш с любовта. Не ми е съквартирант, не ми е просто човек, с който съжителствам. Мой дом е. Учи ме да бъда негова стопанка и да подхождам с търпение и любов към всичко, което правя. Дава криле на мечтите ми. Мое вдъхновение е за нещата, които творя. Мое всичко е. Мой мъж е. ❤️
© Donika Jelkova All rights reserved.
