Живот без продължение
Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово ѝ хвана окото и и тя я издърпа. Огледа се за консултантката.
- Извинете,имате ли я в жълто? За осем месечно бебенце. Момичето, което отегчено я наблюдаваше отстрани, погледна роклята в ръцете на Стела и отиде да търси жълта. Когато се върна, младата майка започна да ахка над дрешката.
-Ох,прекрасна е! На моята Еми много и отива жълто. И с този тюл отдолу ще изглежда като принцеса! Знаете ли,тя е само на осем месеца, но вече казва "Мама и тати"! Толкова е умна! Продавачката, явно свикнала с такива словоизлияния, я дари с изкуствена усмивка.
-Ще я взимате ли?
-О, да! Купувам я, разбира се. Прекрасна е! А подходящи обувчици да ми предложите? Момичето я заведе до щанда с обувки, а Стела продължаваше да разказва превъзбудено колко е прекрасна дъщеря и, колко е по-умна от другите деца, колко по-бързо се развива. Дълго време разглежда обувките и накрая избра нежни бели пантофки с жълта панделка отгоре. Толкова беше развълнувана, че докато вървеше към вкъщи си припяваше. Нямаше търпение да се прибере. Косьо пак щеше да и се скара,че харчи много пари,но си заслужаваше. Малката беше единственото им детенце и тя искаше да има всичко. Толкова много я обичаше, че за нея беше готова да слуша тирадите му. Само като видеше сладката и усмивка и цялата се изпълваше с топлина. Косьо все пак е мъж, той не разбира, че майчината любов е най-истинската и всеотдайна на света. Влезе вкъщи превъзбудена.
- Прибрах се, скъпи..- провикна от вратата. Той надникна от коридора.
-Къде беше толкова време, Стела?
- На пазар. Купих на Еми невероятно красива рокличка. Изражението на лицето му се смени и доби тъжен и отчаян вид.
-Пак ли, Стела... Косьо влезе в кухнята с наведена глава. Болката в очите му беше огромна. Тялото му се разтрепери. Той седна на стола и закри с ръце сълзите,които потекоха от очите му. Стела с неестествено висок смях прекрачи в детската стая, в която вече шест месеца не се чуваше детски глас...
© Юлиана Никифорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ще цитирам Петър Моканина на Й. Йовков - "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!"...Чудесен разказ! Поздравления, Юлия!
-
Благодаря Ви от сърце..
Дано никога, никой да не преживее това... -
Хубав разказ,но края беше тъжен,кофти ми е за реакцията на мъжа.Но разказа си струва.Браво
-
Разтърси ме, не очаквах такъв край, настръхнах целия...
-
Хареса ми. Мисля, че думата "живот" е дори излишна в заглавието. Би създало усещане за застой и в самото време. Поздравления!
-
Милата,полудяла е от липса на любов!
Изключително изненадващ край! -
ox!
-
Разказът е страхотен, макар и темата да е ужасна за всяка майка!
-
Това е най-тежкият и гаден разказ, който съм писала..
-
Този път не мога да коментирам много...От разказът ти силно извира болка,а света и така е достатъчно сив и безумно луд за мен.Заби пирон в сърцето ми... отлично си показала тъмната мъгла на болката в героите си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
