15.05.2018 г., 15:20  

Живот без продължение

1.7K 7 10
1 мин за четене

Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово ѝ хвана окото и и тя я издърпа. Огледа се за консултантката.

- Извинете,имате ли я в жълто? За осем месечно бебенце. Момичето, което отегчено я наблюдаваше отстрани, погледна роклята в ръцете на Стела и отиде да търси жълта. Когато се върна, младата майка започна да ахка над дрешката.

-Ох,прекрасна е! На моята Еми много и отива жълто. И с този тюл отдолу ще изглежда като принцеса! Знаете ли,тя е само на осем месеца, но вече казва "Мама и тати"! Толкова е умна! Продавачката, явно свикнала с такива словоизлияния, я дари с изкуствена усмивка.

-Ще я взимате ли?

-О, да! Купувам я, разбира се. Прекрасна е! А подходящи обувчици да ми предложите? Момичето я заведе до щанда с обувки, а Стела продължаваше да разказва превъзбудено колко е прекрасна дъщеря и, колко е по-умна от другите деца, колко по-бързо се развива. Дълго време разглежда обувките и накрая избра нежни бели пантофки с жълта панделка отгоре. Толкова беше развълнувана, че докато вървеше към вкъщи си припяваше. Нямаше търпение да се прибере. Косьо пак щеше да и се скара,че харчи много пари,но си заслужаваше. Малката беше единственото им детенце и тя искаше да има всичко. Толкова много я обичаше, че за нея беше готова да слуша тирадите му. Само като видеше сладката и усмивка и цялата се изпълваше с топлина. Косьо все пак е мъж, той не разбира, че майчината любов е най-истинската и всеотдайна на света. Влезе вкъщи превъзбудена.

- Прибрах се, скъпи..- провикна от вратата. Той надникна от коридора.

-Къде беше толкова време, Стела?

- На пазар. Купих на Еми невероятно красива рокличка. Изражението на лицето му се смени и доби тъжен и отчаян вид.

-Пак ли, Стела... Косьо влезе в кухнята с наведена глава. Болката в очите му беше огромна. Тялото му се разтрепери. Той седна на стола и закри с ръце сълзите,които потекоха от очите му. Стела с неестествено висок смях прекрачи в детската стая, в която вече шест месеца не се чуваше детски глас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Никифорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...