Всички деца обичат Коледа. Това е най-светлият празник от годината, когато семейството се събира цялото на трапезата. Има някакъв чар в това да видиш баби и дядовци, лели и вуйчовци да те щипят по бузките и казват колко си пораснал. Да, това бе хубаво, но само в семействата от филмите..
  Нейното семейство, обаче не беше такова. В действителност, то никога не е било семейство. Тя никога не беше празнувала нормални празници. Особено Коледа. Като дете винаги си представяше празника точно, като този от филмите- бляскав, с отрупана елха и с всички роднини. Е, да ама реалността бе много по жестока.
   Баща `и бе бивш полицай и настоящ алкохолик. Всъщност, той си бе алкохолик принципно, за това и близките `и отказваха да канят семейството по празниците. Макар че, като тя беше по- малка наистина ходиха. Сега не беше така. Празничните дни се караха у дома, огласявани или от пиянското му хъркане, докато спи, или от псувните му. В двата случая Кристин плачеше. Плачът донякъде се оказваше успокоение, но само донякъде.
   Тя нямаше мечти, а бе имала. Мечтаеше да отиде в Харвард, да стане адвокат, колкото и клиширане да беше това. Майка `и се бе погрижила мечтите на червенокосата `и дъщеря да бъдат погребани още когато беше на 12. От тогава Кристин не мечтаеше. Твърдеше за пред родителите си, че просто ще запише някаква специалност в местния университет, за да може после да се издържа.
  Най- добрата `и приятелка, пък, твърдеше, че трябва да се бори. Кристин не я слушаше. Правеше каквото си иска, само и само родителите `и да не се карат и баща `и да не ги тормози. Беше станала за пред тях тиха и кротка като божа кравичка…
    Денят в който започна нейният истински живот беше и вечерта на Коледа - 25 декември. Няма да ви назовавам година, защото историята на моята стара позната се повтаря и повтаря до ден днешен.
  Тя мразеше дискотеки, а в действителност там се срещна точно с човек, който я промени…