14 июл. 2007 г., 02:10
8 мин за четене
Намерили сте я? - пауза - А, не сте? Благодаря ви все пак.
Нина затвори телефона и погледна съпруга си уморено.
- Седни. - каза той. - Няма къде да иде, все някога ще се появи. Я за пари, я за храна...
- Не е там въпроса. - въздъхна жената. - В какво се превърна това дете, какво стана с нея?...
Той помълча и пак проговори:
- Ела да си легнеш. Трябва да си починеш. Късно е.
- Може да си прав. - каза тя със сълзи в очите.
Не й се искаше да оставя нещата така. Все пак го последва.
- Носиш ли ми цигари? - провикна се Наталия отдалеч.
- Имам ли избор? - извика Сид и се нахили широко.
Наталия също се засмя и слезе от люлката. Той държеше кутията в ръката си, но тя бързо я грабна и я разопакова.
- Умряла съм - сложи цигарата в устата си - За - запали я - Малко тютюн. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация