Те бяха приятели. Не! Те бяха най-добри приятели.
Винаги седяха задно в училище. Винаги се подкрепяха и си пазеха гърбовете един на друг, когато единият загазеха. Всеки път след училище бързаха да си напишат домашните, за да могат да излязат после навън и да играят. Когато бяха навън изживяваха най-различни приключения: надбягваха се с коли, представяйки си че са гепарди; катереха се по дърветата, представяйки си че се катерят по стените на огромен замък, за да спасят някоя важна за тях личност; винаги намираха за какво да се смеят и с какво да се забавляват. Наслаждаваха се на безграничното и безгрижно детство.
Дойде време да минат на следващото ниво. Започваха гимназиалните им години. Измисляха пакости и извинения така че да не влизат в часовете, за да отидат да играят баскетбол някъде и да си припомнят детството… по някое време и да обсъждат бъдещето, мечтите за бъдещето което ги очаква, животът който никога не би ги разделил. Това беше и времето когато намериха и други хора с които ...