- Бабо, аз дойдох!
Ясемин отвори сивата желязна порта и с нетърпение погледна в пощенската кутия. Усмивката ù изчезна, щом видя, че е празна. Пак беше празна! Детето отпусна рамене и кафявата кожена ученическа чанта се изхлузи от гърба ù. Шарената апликация на усмихнатия мечок ù се видя също тъжна.
- Детето ми, какво стана? - гласът на баба Къймет идваше от отворения малък прозорец на мазата.
Ясемин се наведе и взе чантата си, закачи я на желeзния парапет на балкона на селската къща. С насълзени очи се запъти към мазата. Вратата на гаража беше отворена, жигулата я нямаше, маслените петна по бетонения под около канала все още бяха пресни и миризмата на маслото се разнасяше наоколо. Идеше ù да слезе в канала и да зареве толкова, че каналът да се напълни със сълзите ù. Празните саксии мирно стояха на перваза на прозореца и чакаха есента, за да се напълнят с ароматните цветни хризантеми на баба Къймет.
- Бабо, какво правиш? - попита детето, разглеждайки налепените снимки на стената на гара ...