11 дек. 2014 г., 17:47

Как би изглеждал животът, който искаш да живееш?

974 0 0
2 мин за четене



   "Мрачен и окървавен. Изпълнен с гняв и омраза. Хлъзгава слуз изпълваща пукнатините на самолюбието, на човеците. Болка и страх пролазващи коварно и в най-светлите кътчета на чистите души.."

 

       Затвори книгата почти с погнуса. Любимият му автор успяваше на моменти да го откаже да чете по-нататък. Но пък назоваваше нещата с истинските им имена. Остави "Слепият човечец" върху нощното шкафче - до гарафата с вино, която снощи не беше пресушена докрай. Бяха пропуснали да сложат запушалката и вероятно ценното `Бургундско Червено` вече имаше вкус на `Номадско Изветряло`, ако можеше да се изрази така. Определено четивото му не беше подходящо за ранните първи часове на деня. Особено в контраст с ярките топли лъчи на слънцето, промъкващи се игриво през прозореца. Минаваха почти без усилие през дебелото стъкло, пролазваха тихичко по чаршафите и засияваха още по-ярко върху кожата на любимата му. А от нея се виждаше само едно нежно рамо, малко разпиляна коса по възглавницата и връхчето на ухото й.

 

       Ухо - не. Уше, както казваше той. А тя му се караше, че той често използва пренебрежителни и лигави наименования за различни неща. Уше, очо, ръчонка.. Но на него му харесваше. И сега щеше да се измъкне тихичко и да приготви закуска. Ще я изненада, тя ще го смъмри, заедно ще закусят - стига пак да не се оцапат в сладко. Но за целта трябва първо да се измъкне от леглото. Реши да скочи рязко, вместо да се изнизва тихичко. Предателското оглушително скърцане осуети движението му. Стъпил вече на пода, той се извърна за да се увери, че тя още не се е събудила. Чифт прекрасни лешникови очи срещнаха погледа му..

 

       - "Здравей, момче.."
       - "Здравей, момиче.."
       - "Къде си мислиш, че си тръгнал? Полугол ще се правиш пак на готвач? Бързо се връщай обратно!"

 

     Не можеше да се противопостави. Надигна одеялото, шмугна се ловко отдолу и пропълзя обратно при нея. Весел кикот и искрени нотки на простичко щастие изпълниха въздуха. А въздухът беше свеж, почти нереално чист. Графство Корнуел се славеше не само с богатата си зеленина и спокойна обстановка.

 

       Скоро щяха да се навършат четири години, откакто се преместиха тук и построиха къщата. Не съвсем обикновена къща. Спомняше си, че беше похарчил около три хиляди само за да я завърши. Но си заслужаваше всеки цент. Основно дървен материал, дървени кръгли сводове, дървени кръгли арки, дървени кръгли врати. Единствено почти винаги припукващата уютна камина, както и оградата опасваща пищната градинка около къщичката, включваха и малко камък. Пътеката водеща от входната врата беше направена от семпли, но красиви мраморни плочи. Или поне дребният хитър търговец му ги беше представил за мраморни.

 

Но за това - друг път ще научим..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ростислав Аврамов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...