"Мрачен и окървавен. Изпълнен с гняв и омраза. Хлъзгава слуз изпълваща пукнатините на самолюбието, на човеците. Болка и страх пролазващи коварно и в най-светлите кътчета на чистите души.."
Затвори книгата почти с погнуса. Любимият му автор успяваше на моменти да го откаже да чете по-нататък. Но пък назоваваше нещата с истинските им имена. Остави "Слепият човечец" върху нощното шкафче - до гарафата с вино, която снощи не беше пресушена докрай. Бяха пропуснали да сложат запушалката и вероятно ценното `Бургундско Червено` вече имаше вкус на `Номадско Изветряло`, ако можеше да се изрази така. Определено четивото му не беше подходящо за ранните първи часове на деня. Особено в контраст с ярките топли лъчи на слънцето, промъкващи се игриво през прозореца. Минаваха почти без усилие през дебелото стъкло, пролазваха тихичко по чаршафите и засияваха още по-ярко върху кожата на любимата му. А от нея се виждаше само едно нежно рамо, малко разпиляна коса по възглавницата и връхчето на ухото й.
Ухо - ...