Когато стана министър, ще помисля. Това не е чак толкова голям проблем, че да не може да бъде решен. В крайна сметка бедността не е порок, а пороците създават бедността. Така разсъждавам днес. Да крадеш, е порок. Да лъжеш – също. Да налагаш алчността си и да мамиш бюджета, не е хубаво. Пороците, особено съчетани с власт, са си чисти престъпления. И който направи най-много престъпления, става или прокурор, или министър.
Та затова и аз така. Работя по въпроса.
Когато стана министър, ще реша, че проблемът с бедността е личен проблем. Не е социален. В крайна сметка престъпността също е личен проблем. Вината е индивидуална. Няма колективна вина. И няма колективни престъпления. Така и колективна бедност няма. Всеки е беден лично, посвоему, персонално. Един няма пари за хляб, друг – за мерцедес, трети – за хотел. Тъй че бедността много прилича на престъпността: разнообразна е, теглилка има за всяка бедност и точно като престъпленията бедността е регулирана в закони. За престъпниците има Наказ ...