Нали във всичко искам да съм "като Светлана", и аз сега ще ви разкажа как  българо-съветската дружба за малко да се скъса.

Всяка година нашият полк прелиташе до някое съветско летище, а съветски полк прелиташе на нашето. 

Веднъж кацнахме на едно летище в Украйна. Летището и техниката бяха най-модерните, но селцето  - на около сто километра от Одеса - беше като в "Елате ни вижте" от Вазов - схлупени къщици, покрити със слама, и прашни неасфалтирани улички. Такива селца в България, дори в планинските райони, отдавна вече нямаше.

Следобеда нашите се натовариха на един автобус и отпрашиха на пазар в Одеса, а два екипажа ни оставиха на летището - нещо като дежурни. И какво да правим, излязохме из  селото.

Вървим и гледам на една улица магазин; вратата му отворена, но препречена с летва и сложена табелка "Перечет", демек ревизия. Аз се поспрях пред вратата, а колегата -  от другата страна на улицата -  ми извика:

- Ангеле, отворено ли е?

- Абе пише ревизия, ама не знам да се намърдваме ли, да не се ли?

- Намърдвайте се, намърдвайте се! - извикаха отвътре и се разсмяха.

Оказа се, че в селото живеят  българи! Влязохме, заговорихме се, и на мен много ми хареса една играчка - малък пластмасов автомат без приклад, с батерии, от дулото на който при стрелба сякаш изскачаше огън. При това за някакви си пет рубли. Поисках да взема и още един - за съседското момченце, но отговориха, че им е само един.

- Ами оня? - и посочих един окачен на стената.

- За него няма кутия - ми казаха.

- Нищо, давайте го и без кутия!

Но като го сложихме в кутията при първия - тя кутията сякаш направена за два автомата; така хубаво паснаха, като чифт обувки - когато носът на едната е към токчето на другата.

Късно вечерта се прибират тези, които пазаруваха в Одеса, и си показват покупките. И разбира се, повечето накупили от същите автомати - наистина много ефектни бяха.

Изважда един колега автомата от кутията, демонстрира го, радва се, а аз питам:

- А къде е другият?

- Кой другият?

- Нали са по два в кутия?

- Как по два, по един са в кутия.

- Ами тук защо ги продават по два? Виж в моята кутия!

Отварям кутията и им ги показвам - така хубаво легнали един до друг, сякаш фабрично.

- И за колко рубли?

- За пет рубли, то си пише на кутията!

И като се разпсуваха:

- Ега ти мошениците!... И това ми били братушки!... И ние с тия мошеници заедно ще воюваме!...

И така сериозно го даваха, че аз побързах да си призная: шегувам се! Защото току-виж приписали на шегата ми лош умисъл!