Как можа да захвърлиш
любовта ми така?
Как можа гръб да ми обърнеш
и сега да тъна в тъга?
Караше ме насила да ти вярвам,
но май сам ти не си вярваше...
Искаше да спра да се лутам в съмнения,
но май ти дори не беше сигурен...
И какво направи накрая?
Потъпка мен, стъпка любовта ми
и я изхвърли на боклука -
това стори...
Това ли се нарича "МЪЖ" - истински мъж...
Как можа да ми причиниш това?
Нима такъв двуличник си?
Нима толкова нагъл можа да бъдеш?
Да искаш не само мен,
а още много други...
... зад гърба ми...
Това ли правят истинските мъже,
къде отива смисълът тогава?
Как можа да ме поглеждаш в очите
с думите "ОБИЧАМ ТЕ"...
... и дори сам да не си вярваш?
Това ли е обичта?
Едва сега разбирам колко са значели
тези думи за теб!
Как можа така да ме намушкаш
в гърба?
Искаше ме за себе си - вкъщи,
послушната да бъда аз...
А какъв излезе ти - боклук!
Искал си още... искал си много...
... други неща...!!!
Да! Хората са казали:
Думите "ОБИЧАМ ТЕ" вече са
изгубили своето значение,
защото ние ги изричаме
за щяло и нещяло...
... ТАМ ЛИ Е ГРЕШКАТА...
... ЧЕ ЗА МЕН ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ...?
И ти не си по-различен!
И ти си само думи...
Как можа...
Как можа...
... така да разбиеш сърцето ми...
... че да роня сълзите си, като малко дете...
Как можа...
Не беше ли човек?
Нямаш ли душа?
А сърцето ти - как позволи това?
Не се ли почувства предател,
защото аз се чувствам... предадена...
... разочарована...
Как можа...?
Как посмя...?
© Ваня Янчева Все права защищены