Mar 29, 2009, 2:58 PM

Как можа?

  Prose » Letters
1.3K 0 1
3 min reading

Как можа да захвърлиш

любовта ми така?

Как можа гръб да ми обърнеш

и сега да тъна в тъга?

Караше ме насила да ти вярвам,

но май сам ти не си вярваше...

Искаше да спра да се лутам в съмнения,

но май ти дори не беше сигурен...

И какво направи накрая?

Потъпка мен, стъпка любовта ми

и я изхвърли на боклука -

това стори...

Това ли се нарича "МЪЖ" - истински мъж...

Как можа да ми причиниш това?

Нима такъв двуличник си?

Нима толкова нагъл можа да бъдеш?

Да искаш не само мен,

а още много други...

... зад гърба ми...

Това ли правят истинските мъже,

къде отива смисълът тогава?

Как можа да ме поглеждаш в очите

с думите "ОБИЧАМ ТЕ"...

... и дори сам да не си вярваш?

Това ли е обичта?

Едва сега разбирам колко са значели

тези думи за теб!

Как можа така да ме намушкаш

в гърба?

Искаше ме за себе си - вкъщи,

послушната да бъда аз...

А какъв излезе ти - боклук!

Искал си още... искал си много...

... други неща...!!!

Да! Хората са казали:

Думите "ОБИЧАМ ТЕ" вече са

изгубили своето значение,

защото ние ги изричаме

за щяло и нещяло...

... ТАМ ЛИ Е ГРЕШКАТА...

... ЧЕ ЗА МЕН ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ...?

И ти не си по-различен!

И ти си само думи...

Как можа...

Как можа...

... така да разбиеш сърцето ми...

... че да роня сълзите си, като малко дете...

Как можа...

Не беше ли човек?

Нямаш ли душа?

А сърцето ти - как позволи това?

Не се ли почувства предател,

защото аз се чувствам... предадена...

... разочарована...

Как можа...?

Как посмя...?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Янчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихотворение, както и "Защо любов, защо?" ме върнаха 12-13 години назад във времето, когато бях на твоята възраст. Да, боли, но се...преживява! Успех!

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...