Ето я одаята за всичко в дома на дядо Поп - сякаш отново влизам в нея.Тя още е пропита с неповторимия аромат на нещо архивно и ценно. Когато бях малък, там се вмъквах на пръсти, от страх да не настъпя някое съкровище и внимателно се заравях в миналото. Църковни вестници, писма, старинни картички, книги, а също ракли с народни носии, с везани месали и с какво ли не още... За мен - малкото дете, се откриваше един чуден свят, сякаш цялата история на човечеството бе събрана в тази стая, но и нещо повече - чувствах, че в нея обитаваше вълшебният дух на приказките. Там за първи път усетих притегателната сила на интересния роман, когато един ден намерих „Кво вадис?” (”Къде отиваш?”) на Хенрик Сенкевич, издаден през 1882 година, със стар правопис. Изчетох го на един дъх и дълго бях като омагьосан. В този „музей” открих и цигулката на дядо ми, а също и останки от маслени бои, статив и платна за рисуване. Тогава се загледах в картините, които бяха окачени по стените, във всяка стая на къщата. Ба ...