Как се прави история
Ровя къде ли не из интернет и, разбира се, попадам в отходни ями. Някаква маргинална телевизийка прави нещо като нищо. Демек – рекламно предаване под формата на анализи. Поканен странен образ. Някак си разпознаваем…
Сещам се – отпадък от отпадъка на СДС. Имаше нявга такова образувание – раково. Сега името му носи друго подобие на партия…
Та тоя казва: „Като картата с черепите, която пусна Клара Маринова и комунистите изгубиха изборите…“
Момент!
Ей, дърт съм, ама годините трупат ако не акъл, то поне спомени. И се сещам – прословутата „карта с черепите“ пуснаха именно от СДС. Насреща им излезе Кларата и ги направи за смях. А тия избори бяха загубени за СДС може би и заради глупостта да атакуват с подобни нелепици. И с нелепи хорица. Например, имаше един, дето по митингите се заканваше да опъва кожи по стените. Или друг…
Абе, идиоти много. И някои досега се прехранват по студиата – анал лизатори…
Впрочем, за друго ми е думата.
Как се манипулира и променя историята…
хххх
В тая връзка.
Умря Тито. Ми – умря. Няма да се спирам върху интересните проблеми в биографията му, ни за версията, че зад това име се крие фактически хърватски аристократ, офицер от австро-унгарската армия, болшевик по принуда. И наистина майстор в политическата игра…
Както и да е, умря. А аз слушам коментар по радиото. „Свободна Европа“ ли беше, ВВС ли – не помня вече. Бях в Бяла Слатина и вечер хубаво хващах непозволените станции…
Та от радиото чух: съветски войски били разположени в Северозападна България и чакали заповед да атакуват Белград. При това гласът уверено изброяваше местата на дислокация – Борован, Комарево… Чак Заножене спомена…
Да де, ама аз бях в Бяла Слатина, на другия ден ходихме до Борован, а след още един ден – до братовчедите в Заножене. Чудесно село, на два километра от Вършец, с прекрасен водопад – почти до дома на родата…
И като видяхме едни танкове, едни бойни машини, артилерия…
А, да – това беше на екрана. Щото въртяха някакъв петъчен филм за войната, а това върви добре при мъжка разпивка.
Пък реални войски… Тцък!
Затова, обаче, незнаещите кое где е в нашия край със сигурност са повярвали. Както вярваше баба ми: „Истина е – Огнян Велков го каза…“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
Поздрави, Генек.
