- Оо, обичам Michael Monroe!
- А аз обичам теб!
- Аз те обичам повече, идиоте!
- Не, аз!
- Не спори с мен бе, аз съм велика!
- Кучка...
Просто имаха изкривена представа за любов...
Този ден не беше с нищо по-различен от другите. Софи имаше среща с Виктор както обикновено в 3. Срещата им протече скучно, почти не си говориха, тъй като тя му беше сърдита от няколко дни. Измъчваше я убийствена ревност, въпреки че сама не искаше да вярва, че той някога би й изневерил. Дори за миг не си го беше помисляла. Тя го обичаше с цялото си сърце, той беше смисъла на живота й, причината, заради която се усмихваше непрестанно, а красивите й сини очи блестяха. Тя обичаше приятелката си повече, но ревността щеше да й изиграе лоша шега..
Софи беше странен човек, не всеки я разбираше. Някои я мислеха за странна, други проста за луда, а беше най-прекрасният човек на света. Рядко се разкриваше напълно пред някой, но Ива знаеше всичко за нея и винаги я подкрепяше.
Същата тази вечер имаше буря, валеше от дни. ...