• - Оо, обичам Michael Monroe!
• - А аз обичам теб!
• - Аз те обичам повече, идиоте!
• - Не, аз!
• - Не спори с мен бе, аз съм велика!
• - Кучка...

Просто имаха изкривена представа за любов...

                 Този ден не беше с нищо по-различен от другите. Софи имаше среща с Виктор както обикновено в 3. Срещата им протече скучно, почти не си говориха, тъй като тя му беше сърдита от няколко дни. Измъчваше я убийствена ревност, въпреки че сама не искаше да вярва, че той някога би й изневерил. Дори за миг не си го беше помисляла. Тя го обичаше с цялото си сърце, той беше смисъла на живота й, причината, заради която се усмихваше  непрестанно, а красивите й сини очи блестяха.  Тя обичаше  приятелката си  повече, но ревността щеше да й изиграе лоша шега..          

               Софи беше странен човек, не всеки я разбираше. Някои я мислеха за странна, други проста за луда, а беше най-прекрасният човек на света. Рядко се разкриваше напълно пред  някой, но Ива знаеше всичко за нея и  винаги я подкрепяше.

              Същата тази вечер имаше буря, валеше от дни. Беше много студено, леденият вятър се впиваше в телата на хората, а Луната не се виждаше, заради тъмните облаци. Софи и Виктор бяха заедно и гледаха концерт на Hanoi Rocks. Някой почука на вратата, Софи стана и отвори, беше Ива, мокра до кости, само очите и светеха в тъмното.

           Софи имаше урок по китара и заради бурята остави приятелката си и гаджето й сами. Ива влезе да се изкъпе в банята, а Виктор седеше и продължаваше да гледа концерта. Случайно се обърна настрани и видя, че вратата на банята беше леко открехната. Той се приближи тихо и погледна... при вида на голото тяло на момичето, той целият настръхна. Една гореща вълна премина по тялото му... Той се върна на мястото си, гледаше към ТВ, но в главата му се въртяха картини от това, което беше видял преди минути, той не спираше да мисли за нея...

           На 2 Ноември Софи имаше рожден ден. Вдигнаха страхотен купон, Ива беше пила малко повече и танцуваше с някакви непознати момчета, докато до нея не се доближи Виктор. Той плъзна ръката си по крака й, след това опипа  дупето й и я целуна. Той я желаеше безумно много, след това което беше видял преди 2 седмици, представа за голото й тяло не излизаше от главата му. Тя го отблъсна, но под въздействието на алокохола не можеше да се съпротивлява. Виктор я набута в една малко стая, разкъса дрехите й и я изнасили. Момичето викаше, но никой не я чуваше, той я удряше и блъскаше в стената. След като свърши, я блъсна върху пода... и си тръгна.

         На следващия ден Софи звънна на Ива, но не можа да се свърже с нея. Не можа да се свърже и следващите 2 седмици. След десетина дни Ива звънна на Софи и я помоли да се срещнат. Когато Софи я видя, се нахвърли върху нея, щеше да я удуши от прегръдки, а очите на Ива се напълниха с сълзи. Не можа да каже нищо освен..

• - Бременна съм...
• - От кой?
• - От Виктор...
• - Каквоо??? - каза Софи и я погледна с най-ужасения поглед, на който беше способна.
• - Той ме... той...
• - Какво той?! - изкрещя Софи.
• - Той ме изнасили...
• - Кога?
• - На рождения ти ден...
• - Лъжеш!! Та ти беше пияна, натискаше се с всеки втори. Как може да казваш това... просто се опитваш да ни разделиш... Курва! - каза София и блъсна вратата. Тя вървеше по улицата, валеше, но в очите й  също валеше. Не искаше да повярва, че Виктор би я предал, при това с най-добрата и приятелка... Тя се прибра и не му се обади в следващите 3 седмици. Ако той и оставяше съобщения - тя просто ги триеше. След няколко дни, докато се разхождаше в парка, срещна братовчедката на Ива.
• - Здравей - каза Софи.
• - Здравей - отвърна тя.
• - Как е Ива? - изплъзна се от устата на Софи, въпреки че я мразеше заради лъжата с Виктор, все още до болка и пукаше за нея.
• - Тя е... мъртва. Самоуби се преди месец - каза момичето и сълзи обляха лицето й .

Софи не беше на себе си. Тя бе загубила човека, който обичаше до болка. Тя се прибра и опита да поспи, но не можа. Стана, взе един нож и отиде в къщата на Виктор. Той се зарадва като я видя и се нахвърли да я целуне, но тя го отблъсна..

• - Наистина ли я изнасили?
• - Кой?
• - Знаеш много добре...
• - Не знам за какво говориш!
• - Не ме лъжи... моля те...
• - ... Бях пиян, стана случайно...

Сините й очи се наляха с сълзи, в главата и преминаваше като на филмова лента разговора и с Ива и как я нарече курва и я заряза сама. Тя знаеше, че Ива се беше самоубила заради нея. Доближи се към Виктор с насълзени очи и огромна болка в душата, той я прегърна, а тя... извади ножа и го заби в него. Ръцете и дрехите й бяха в кръв, тя го остави на земята, взе ножа и тръгна. Отиде на гроба на Ива, спомни си за тяхната клетва и с всичка сила заби ножа в сърцето си.

 Черни облаци бяха покрили Луната, а дъждът все още валеше и измиваше кръвта от леденото й тяло и обливаше белите цветя на гроба на приятелката й. Те отново бяха заедно... както преди...