-Жена, чакаме гост довечера.
-Чакаме?
-Така де, ще дойде Симо, та ти виж там, какво ще приготвиш. Той обича мляко с ориз.
-Е добре де, нека да е мляко с ориз. Иди да купиш прясно мляко, защото. . .
-Аз съм купил. И мляко и канела. Какво още ти трябва.
- Ориз и захар имаме. Друго не ми е нужно.
И отиде моя мъж да се приготвя за гостенина. Те със Симо са стара дружба. От не знам кои години. Навремето Симо беше ерген, попрехвърлил малко годинките, ама ловеше окото. Пък ние имахме една братовчедка, и тя беше почнала да крие рождената си дата. Решихме ние с моя да направим едно добро дело. Запознахме ги. Харесаха се. После сватба, както си е редът. Дойдоха децата, не едно, не две, ами цели три. Мъжкарчета, юначета, за чудо и приказ на баща си и за ядове и бели на майка си. Ходехме си на гости, правехме си подаръци по празниците. Не че бяхме най-близките, но се брояхме за приятелски семейства.
Жена му – Ванчето, беше една свитичка, една притеснителна. Като се ожениха минаваше за симпатична, ...