Каква жена 5
Рано сутрин. Разпратих народа насам-натам. Един на работа, друг по работа. Всеки тръгна нанякъде. Останахме сами с кучето. Да разтребваме след излезлите, да готвим, за да има с какво да посрещнем прибиращите се. Въобще работа безкрай. Скучно ежедневие на жена-домакиня. Свиквала съм по някое време някой да ми се обади. Ей така само да ми каже
- Просто искам да те чуя. Как си, слуша ли те Ари. (кучето ми)
Уж нищо приказки, а ти дават сила да си мислиш, че не са те забравили, нужна си още. Абе, да си кажем право, малко развлечение в сивия ден.
Та шетам аз из къщи и чакам някой да ми звънне. Никой, братче. Забравиха ме. Не. Нещо се е случило. Звъня първо на дъщерята. Ни звук, ни шум. Сигурно нещо е заета. Изчаквам да мине час. Нищо. Тя днес ще се движи из града с кола. Дето казват хората ”Да не ти се случва това, от което се боят близките ти”. Даже не смея да го напиша, камо ли на глас да го произнеса. Слушам някакъв репортаж от един от изходите към магистралите. Представете си, по 500 коли на минута напускат града. Ами те преди да го напуснат, са се движили по улиците. Какъв трафик, а? Заради празниците. Пак се опитвам да набера.
Безчувствен глас реди в апарата:
- Операторът ще предаде на абоната за обаждането Ви.
Боже, изключили са телефона. Паникьосах се. На коя ли дата трябваше да плащам - (вкъщи аз уреждам плащанията). Обърках ги датите. На една стационарния интернет, на друга GSM-ите на единия оператор, трета дата за другия оператор, кабелната съвсем я забравих, но понеже имаме и лаптоп и плазмен телевизор, кабеларката е последната ми грижа. Тока, водата и парното не ги броя. Все пак трябва да реша проблема. Облякох се набързо, взех някакви пари и тръгнах към офиса на оператора, доставчик на линията. Влизам. Вътре фрашкано с народ. А, значи съм улучила. Днес е датата за плащане. Наредих се на опашката. Дойде ми реда.
-Лична карта или ЕГН.
Казвам ЕГН-то.
- Платено е.
- Не е. Спряха днес сигнала.
- Не. Не е спрян.
И се започна един спор, почти граничеше със скандал. Създаде се една суматоха. Той набира от моя апарат. Констатира, че всичко е наред. Аз твърдя, че не мога да се свържа със дъщеря си. Намесиха се колеги на момчето, хора от опашката. Върхът беше, когато аз, развихрена от спора, изтърсих:
- Вие разбирате ли, че вече шест часа не съм се чувала с дъщеря си.
- Ще падна, не, аз наистина ще падна. – каза момчето и се тръшна на високото столче до работната му маса. - Представете си. Цели шест часа не са се чули.
В този момент се разнесе нежната мелодия на моя апарат.
- Ало, мамо, видях, че си ме търсила няколко пъти. Беше ми паднала батерията, затова не съм те чула. Нещо проблем ли имаш?
- Не, мила, не. Нямам вече проблем.
- Тогава да затваряме, че имам много работа.
Засрамена, много засрамена, се извиних на момчетата от офиса и си тръгнах. Затваряйки вратата, чух:
- Каква жена, а? Не може да се свърже с дъщеря си шест часа и щеше да ни подлуди всичките.
- - - - -- - - - - - -
П.П. Хората днес свикнаха и приемат за нещо съвсем нормално да осъществяват контакти, да получават и да подават най-разнообразна информация във виртуалното пространство по всяко време и до всяка точка на земното кълбо.
© Снежана Врачовска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ех, нови времена!... Поздрави и светли празници!...
-
Дани С. Вярно е и е много хубаво това,че днес целият свят е на един миг разстояние.Ади, на младите днес дори на ум не им минава, че баба им в детството си въобще не си е представяла, че ще си седи на столче в къщи и ще гледа да речем Сънчо за лека нощ по телевизията/телевизия в Бъргария има от 1959 година/.Дани П. ,новите технологии, без тях просто вече не можем, но снощи прочетох статия от проф. д-р Л.Трайков известен невролог, чиито изследвания и научни публикации са свързани с интелекта на човека.В статията се казва, че: Според последните проучвания високия коефициент на интелигентност,който ние българите, като нация имаме и страшно много се гордеем с това, още нищо не показва.Огромна роля за интелекта/според професора/ играе четенето и писането . Даже най-сложната компютърна игра не оказва толкова положителен ефект върху интелекта, както четенето и писането. А гледането на телевизия/ разните там серияли/ има направо обратен ефект. Няма да цитирам цялата статия, но за мен беше много интересна.Според мен новите технологии трябва да ни служат. За тяхното създаване днес е ангажиран цвета на човешкия гений.Но те не бива да ни превръщат в зависими от тях.Не бива да се превръщат в "информационни неврози" както Виктор, ти чудесно си го формулирал.Виктор, радвам се ,че и ти споделяш идеята ми. Благодаря ти за оценката.
На всички вас, мили хора, Кети,Дани С., Ади,Дани П., Виктор, на вас и на семействата ви весели празници и щастлива Коледа. -
Реакция на майка ли? Аз щях да откача от притеснение преди две седмици. Дещеря ми се прибираше от Ню Йорк като за целта трябваше да смени два самолета. Отвратително време, отложени и пренасочени полети и най-важното технологиите които ти позволяват да си по наясно от пилотите и диспечерите какво става с времето и самолетния трафик
И отгоре на всичкото на малката и свършва батерията на мобифона, а тя е на хиляда километра от в къщи. Уфф модерен свят на информационните неврози Споеделям идеята на разказа. Както винаги майсторски написан! -
Типична реакция на една майка, която не може да се свърже с дъщеря си. Познато ми е Преди време разказвах на моята, как прибирайки се като студентка за Коледа у дома, влакът закъса някъде на Шумен и ни извозваха с автобуси. Казах,че родителите ми са се притеснили,че не пристигам навреме. А тя учудено пита:" Е, не може ли да ги предупредиш по телефона" Последва бурен смях на родителските тела Такива ми ти работи! Весели празници!
-
Висяла съм с часове в пощата радио Варна да ме свърже с кораб еди кой си, а съпругът ми мислеше, че нещо лошо се е случило. Тогава радиограмите бяха основна комуникация. Сега дори и в средата на океана имаме връзка. Няма мърдане
Но пък благодарение на Скайп, ще бъдем заедно на празника! Ще види мигащите светлинки на елхата! Наздраве ще си кажем Ще бъде със семейството си само на мисъл разстояние!
Весели празници Снежи! -
Кети, права си напълно.Тогава, когато нямаше даже домашни телефони, отношенията бяха някак по-човешки. Разчитахме на преките контакти,радвахме се на разговори очи в очи.Сега новите информационни технологии уж ни помагат, а всъщност ни правят зависими.Помисли си само, можеш ли без интернет. Не можеш разбира се, а лаптопа, дето го мъкнеш нагоре, надолу за удобство. Ето преди час влязох във виртуална връзка с моя близка във Филаделфия през скайпа, в разговора включихме друга близка от Германия, а накрая в разговора се включи приятелка от Полша. Как можех да си представя това преди двайсет години?Вярно удобство е, но и власт. Ставаш зависим от властта на информационните технологии и постепенно почваш да губиш човешките отношения.Младите свикнаха да се обясняват в любов по DSM.
-
Мен ако питаш, Снежи, мобилните телефони са чиста гъзария... абе едно време като ги нямаше, даже и домашен телефон нямах, всичко беше готино - пишех на мама и тате писма, изпращахме си картички, колети... и винаги знаехме кой кога ще пристигне или къде да го чакаме...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
две блондинки си говорят:
- как ли са могли да живеят на времето без телевизия?!
- те затова са измрели!