Погълнати от рутината и безметежното сиво ежедневие, често забравяме какво ни прави щастливи. Материалните придобивки и стремежът към достигане на статус „висока средна класа” до такава степен са ни омотали в мрежите си и контролират изцяло действията и живота ни.

Това ме накара да се замисля, при това сериозно. Стоейки в празния офис, загледана в подредените червени папки, започнах да си давам равносметка за някои неща. Бучащият климатик и приглушената песен от телефона ми, подканяща „hush, hush” допълваха мисловния хаос, царящ в главата ми. Какво ме прави щастлива? Още преди да се науча да чета гладко, си бях изработила план: да вляза в добър университет, да си намеря добра работа с възможност за издигане в йерархията, на по-късен етап мъж и, разбира се, дете. Ако ли не, щях да се запиша в театрален кръжок, да стана актриса и цял живот да обикалям с трупите. Засега действах по първия план и всичко се развиваше добре, освен едно - в стремежа си да постигна набелязаното се бях изгубила, бях изгубила искрата и сега всичко ми изглеждаше безсмислено.

Чувствах се празна като мидена черупка. Инерцията, а не желанието контролираше живота ми. Какво ме правеше щастлива? Връщайки се назад в спомените, щастливи моменти започнаха да изплуват в съзнанието ми и аз си спомних какво обичах...

Обичам да вървя боса по брега на морето с развени от бриза коси. Обичам да тичам под дъжда в топла лятна нощ. Обичам да пея чувствени  балади, докато сълзи се стичат по лицето ми. Обичам да пиша, когато страдам и мъничко да страдам, докато обичам. Обичам да правя косата си на плитки, да се смея като малко дете и да нося тениски с три размера по-големи. Обичам тъжните филми, защото ме карат да чувствам истински. Обичам есента, пожълтелите дървета, паднали листа, защото „умирайки”, за мен природата е най-красива. Предпочитам студа пред жегата, защото именно тогава мога да се сгуша в нечия топла прегръдка и просто да заспя. Обичам да флиртувам и кокетнича, да се правя на лесна, въпреки че не съм. Обичам да играя роли и да сменям различни амплоа. Обичам да опитвам от всичко и не искам да пропусна нищо от живота. Обичам да снимам къдравите бели облаци в кристално синьото небе. Но най-вече обичам да... обичам. А точно това бях забравила. И нито един план за бъдещето, нито една друга изпълнена цел не можеше да ми даде удовлетворението, с което ме даряваше любовта. И това ми липсва... Ще търся любовта и ще се боря за нея. Аз съм старомодно момиче, което предпочита да се цапа с мастилото на химикалката, вместо да използва компютър, защото го смятам за бездушен предмет. Да, аз съм всичко това и много повече или пък по-малко, но ще търся любовта и ще се боря със зъби и нокти за нея. А нима има по-велика цел от тази?!