Погълнати от рутината и безметежното сиво ежедневие, често забравяме какво ни прави щастливи. Материалните придобивки и стремежът към достигане на статус „висока средна класа” до такава степен са ни омотали в мрежите си и контролират изцяло действията и живота ни.
Това ме накара да се замисля, при това сериозно. Стоейки в празния офис, загледана в подредените червени папки, започнах да си давам равносметка за някои неща. Бучащият климатик и приглушената песен от телефона ми, подканяща „hush, hush” допълваха мисловния хаос, царящ в главата ми. Какво ме прави щастлива? Още преди да се науча да чета гладко, си бях изработила план: да вляза в добър университет, да си намеря добра работа с възможност за издигане в йерархията, на по-късен етап мъж и, разбира се, дете. Ако ли не, щях да се запиша в театрален кръжок, да стана актриса и цял живот да обикалям с трупите. Засега действах по първия план и всичко се развиваше добре, освен едно - в стремежа си да постигна набелязаното се бях изгубила ...