Глава четиридесет и трета – за модерните смени
И тъкмо се канех да се прибирам у дома – едно, че мръкваше, второ – че трябваше да разкажа приказка на внучето в последната глава на тоя роман, гледаме – идва наш Стоян. За него не съм ли ви разказвал? О, добре.
Голям женкар беше наш Стоян. Или, както е модерно да се казва - Дон Жуан. Но една вечер преди година, едва на седмата ракия, опря глава на масата и зарони сълзи - чисти, светли, четиридесетградусови.
- Омръзнаха ми тези жени... Омръзнаха ми! Иди! Купи! Дай!... И все разстроени, и все трябва да ги успокояваш, и все ги изслушваш... А аз... а мен кой ще изслуша... Ей, тъй, по човешки... Ако щете по мъжки!
Ревна още повече, гаврътна осмата и деветата ракии наведнъж, пък излетя нейде в тихата нощ...
След няколко дни получихме вест от братовчед му - наш Стоян отишъл да си сменя пола. Намерил някакви пари, посочили му младо и разтропано докторче, изплакал му мъката си...
С две думи, свършила тая с наш Стоятн и започнала с наша Стоянка. Решихме след седмица да отидем, да го видим. Като бивши приятели - бивш приятел. И като бъдещи приятели - бъдеща приятелка. Посрещна ни тя, грациозно насипа кафенце по чашките, поднесе ликьор, сладки. Е, и заразправя приключенията си. Ние не можехме глътка да поемем - така я зяпахме. Пръв се усети пак Митьо:
- И колко време ти трябваше, за да минеш под дъгата?
Стоянка го погледна, премига начесто и рече:
- Ами то доктерчето такова младо, но бързо, опитно... За броени дни всичко оправи.
- И сега, значи - каза Калоян замислено - си вече девица на средна възраст?
Стоянка наведе глава срамежливо, изчерви се и каза тихо:
- На средна - да, девица вече не...
Изключително интересни предпоследни коментари - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Все права защищены