"Кой, аз ли? Тук съм оставила само сърцето си. Духът ми лети и ще спре тогава, когато си отида от земята. Детенцето ми, детенцето ми, само то ми остана."
Калина вървеше, залитайки ту на едната, ту на другата страна и гласът ù сякаш висеше в пространството. Вятърът го подема и понася там - горе.
Вальо беше яко и здраво дете. На профилактичните прегледи в училище всички останаха изненадани. Докторите бяха категорични - злокачествена анемия. Животът му беше рискован. Не се знаеше до кога ще издържи! Скоро се помина Владо - сътпугът ù, от рак на стомаха. А ракът веднъж хване ли те, няма отърване. Остана сама, с едничката си радост - синът ù Вальо. Калина не вярваше, че е истина. Докато един ден научи за Яна. Жената, която беше се излекувала от рак. Реши, че на всяка цена ще я намери и ще разговаря с нея. Пък можеше да ù помогне!
Яна по професия беше акушерка. Майките, на които беше дарила радост, я благославяха стотици пъти. И тази благословия може би беше помогнала да бъде излекувана. Какво нещо е да дадеш радост и живот на един човек! "Дай, да ти бъде дадено!" - така пише във вечната книга на живота - библията.
И Калина реши да я потърси в болницата, където работеше.
Беше ранно утро. Днес тя си взе почивен ден. На шефа си каза, че много ù се налага и ще го отработи. Беше отговорен и работлив човек и затова във фирмата много я уважаваха. А и шефът ù много я ценеше. Не ù направи никакъв проблем. Веднага я освободи от работа. Пък всички знаеха, че детето ù е болно от злокачествена анемия. Съчувстваха ù, че беше останала сама в живота, но въпреки всичко беше един борбен човек.
Отиде в болницата да разбере Яна кога е на работа и къде живее. Успя да се качи до родилното и да попита дали може да узнае адреса на акушерка Яна Маринова. Посрещнаха я на външната врата.
- Защо ви трябва адресът на акушерката? - попита я строго дежурният лекар.
- Искам да разговарям с нея по един много жизнен въпрос - отговори Калина.
- Отидете до деловодството, на първия етаж, и кажете, че ви изпраща доктор Иванов от родилното, за да дадете адреса на акушерка Маринова.
- Благодаря ви, докторе, отивам веднага - и се забърза към асансьора.
В деловодството нямаше проблеми. Дадоха ù адреса и тя излезе тичешком от сградата. За късмет, видя едно такси, което беше спряло пред входа.
- Господине, свободен ли сте?
- Да, госпожо. Чакам такива като вас, които търсят такси.
- Добре! Карайте тогава на Генерал Колев, номер 5!
Таксито тръгна и спряха пред вратата на къщата. Калина плати сумата и слезе от таксито.
- Довиждане, господине. Приятен и спорен път! Може някога пак да се видим.
Пътната врата беше заключена. Тя извика: "Акушерка Маринова, акушерка Маринова. Тук ли сте?"
На врататас се показа жена на средна възраст, с леко прошарена коса и изразително красиви, кафяви очи.
- Аз съм акушерка Маринова. Кой я търси?
- Калина се казвам - подаде ù ръка тя. Моля ви, искам да разговарям с вас!
Акушерката отвори вратата. В единия ъгъл на градината, под лозницата, се виждаше маса, дървено диванче и столове.
- Седнете, моля - подкани я Яна. Нещо ви притеснява? Казвайте, слушам!
- Аз, аз - започна Калина, а в гласа ù имаше нотка на вълнение.
- Не се притеснявайте! Кажете си болката! - подкани я акушерката.
- Имам болен син. Скоро му откриха злокачествена анемия.
- А, такава ли била работата? Мен лекарите бяха ме отписали, но аз реших, че ще живея. Отначало бях много отчаяна. Както си седях на една пейка в градската градина, до мен седна старец, прилично облечен.
- Какво те мъчи, момиче? - попита ме той.
- Иска ми се още малко да поживея, за да отгледам сина си. Още е малък, пък няма кой да се грижи за него. Моят съпруг почина преди три години.
- Не се притеснявай, чедо. Отиди в църквата Света Мина и в продължение на три месеца, всеки вторник пали свещ и се моли на светията да помоли Бог да ти даде здраве и живот. Кажи му да ти прости всички видими и невидими грехове, а ти прави по едно добро всеки месец!
- Направих го, мила. И ето ме, жива и здрава. Няма никакъв помен от моето заболяване. Когато отидох след три месеца на контролен преглед, докторите останаха изненадани. Направи го и ти, и твоето синче ще бъде излекувано!
- Благодаря ти, Яна! Нали мога да те наричам така? А може ли от време на време да идвам да те видя?
- С удоволствие. Как се казваше?
- Калина.
- Разбира се, Калина. Когато пожелаеш, идвай! Пък ще ми казваш как върви лечението с твоя син! Ей, нашето лечение.
Времето минаваше. Калина послуша Яна. Правеше всичко това, което я посъветва. След три медеца тя заведе Вальо на контролен преглед. При доктора влезе пребледняла. Трепереше. Сърцето ù подскачаше от силното вълнение.
Докторът го прегледа. Преслуша сърцето и гърдичките му и даде бележка за изследване на кръв и урина.
Часовете се занизаха бавно. Тя чакаше с нетърпение обяда, когато щеше да вземе резултатите от лабораторията. И този миг дойде. Взе ги и се затича към кабинета на доктора. Прегледите бяха почти привършили и беше спокойно.
- Следващият - чу се гласът на доктора.
- Аз съм, докторе, само да видите резултатите!
Докторът ги погледна. Изненада се появи в очите му.
- Резултатите са отлични. Твоят син е вече здрав. Не мога да повярвам и аз самият. Но резултатите са отлични.
Калина го погледна със светнали очи. Благодари му. Взе резултатите и се затича към дома на акушерка Маринова.
© Мария Герасова Все права защищены