"Кой, аз ли? Тук съм оставила само сърцето си. Духът ми лети и ще спре тогава, когато си отида от земята. Детенцето ми, детенцето ми, само то ми остана."
Калина вървеше, залитайки ту на едната, ту на другата страна и гласът ù сякаш висеше в пространството. Вятърът го подема и понася там - горе.
Вальо беше яко и здраво дете. На профилактичните прегледи в училище всички останаха изненадани. Докторите бяха категорични - злокачествена анемия. Животът му беше рискован. Не се знаеше до кога ще издържи! Скоро се помина Владо - сътпугът ù, от рак на стомаха. А ракът веднъж хване ли те, няма отърване. Остана сама, с едничката си радост - синът ù Вальо. Калина не вярваше, че е истина. Докато един ден научи за Яна. Жената, която беше се излекувала от рак. Реши, че на всяка цена ще я намери и ще разговаря с нея. Пък можеше да ù помогне!
Яна по професия беше акушерка. Майките, на които беше дарила радост, я благославяха стотици пъти. И тази благословия може би беше помогнала да бъде излекувана. Как ...