- Качвайте се и да тръгваме, че съмна вече – каза Мария и седна зад волана на пежото си.
Тони и Никол хлопнаха капака на багажника, настаниха се на задната седалка, затвориха вратите и колата потегли. Мими протегна дясната си ръка, намери любимата им радиостанция и купето се изпълни с гласа на Майли Сайръс и песента й „Flowers“.
О, да, какво подходящо заглавие!
Трите деветнайсетгодишни девойки бяха красиви като цветя. Мария беше червенокоса и зеленоока, Антония имаше кафяви очи и кестенява коса, Никол беше синеока блондинка. Познаваха се още от гимназията в малкото градче, където живееха, а сега в столицата, в първи курс бяха и съквартирантки. Различни по външен вид, но еднакви на ръст, те имаха еднакъв вкус почти за всичко и дори често си разменяха тоалетите.
Момичетата завършиха юнската сесия успешно и решиха да се наградят със заслужена почивка – резервираха за десет дни бунгало в южен черноморски град, платиха онлайн и сега, в петък, тръгнаха от София рано-рано, за да избегнат горе ...