СРЕЩА С КАНДИДАТ ЗА ПРЕМИЕР

Както се разхождахме в Южния парк с моя приятел, от храстите изскочи един младеж на около 30-35 години и изкрещя:

- Искате ли ме за министър-председател?

Решихме, че е луд и понечихме да го заобиколим и да си вървим по пътя. Денят беше хубав, летен, а слънцето още не припичаше. Обаче оня започна да ни преследва.

- Ще гласувате ли за мен? Кажете! Искате ли ме за министър-председател?

Гошо, спътникът ми, малко се ядоса:

- Виж какво, моето момче, сега сме излезли на разходка. За кого ще гласуваме ние не е твоя работа. Хайде сега, остави ни на мира.

- Не, господине, вие не разбирате. Непременно трябва да гласувате за мен. Точно за мен. Защото аз ще стана министър-председател.

Бездруго нямахме работа, а и този юнак нямаше да ни остави, затова поседнахме  на една пейка, той – до нас.

- Хайде сега – Гошо го потупа по рамото, - разкажи ни защо те интересува дали те искаме за министър-председател.

- Какво да ви кажа, на 37 години съм, досега не съм работил. Не съм от София, но за пет-шест години си купих шест апартамента, пет от тях давам под наем. Членувал съм в три партии, но нито една от тях не ме заслужава. Затова реших сам да се взема в ръце. Трябва да стана и затова ще стана министър-председател. България има нужда от мене. Не съм образован, но това ще се уреди, имам приятели тук и там. Крада отлично, така че за мен е много важно вие, пенсионерите, да гласувате за мен. Първо, вие сте най-много на брой в тази държава. Второ, аз ще ви удвоя пенсиите и няма да ви излъжа. Откъде ще взема парите ли? Вие за това не мислете. Ще ги открадна разбира се. Не ме питайте откъде. Много има за крадене в тази държава, мноого. Ще има и за вас, ще има и за мене. Аз съм скромен човек – като ви гледам вас и вие сте скромни. Един милиард за мен, един милиард за вас, пенсионерите. И готово. Вие искате, и аз искам. Ето че се разбираме, а?

Оставихме го да си говори още десетина минути и после наистина го прогонихме – започна да става много нахален и досаден. Младежка му работа – министър-председател щял да става, защото можел да краде. Глупак с глупаците.

Към края на парка Гошо, приятелят ми, бръкна в джоба на сетрето си, за да вземе пари да си купи от любимия му захарен памук и що да види – портмонето му го няма. Явно младежът – кандидат за премиер, е бил много ловък крадец. Нищо не сме усетили.

- Като нищо ще стане министър-председател! – засмя се Гошо и продължихме развеселени. Дано му помогнат трите лева в портмонето.