Момичето си купи карираната риза от смесения магазин в градчето, където беше на лагер със съучениците си през лятната ваканция. Беше облечена с нея и когато получи първата си целувка на същия този лагер. Когато учеше в университета я обличаше на изпити, за да й носи късмет. С нея беше на студентската бригада, на която станаха гаджета със свой колега от университета. Забременя и се ожениха, но нещата не вървяха. Хвана го с друга и от стреса изгуби детето. Беше с ризата, когато след развода срещна истинската си любов.
И хубави, и тъжни спомени имаше младата жена от моментите, когато е носила карираната риза. С годините тя съвсем се износи и избеля. Жената я ползваше вече само за вкъщи. Веднъж, докато работеше в градината, ризата се скъса и тя облече с нея бостанското плашило.
Да, това се случва с вещите, но и с човешкият живот е горе-долу същото. Раждаш се, живееш, обичаш, страдаш, бориш се, случват ти се и добри, и лоши неща. Надяваш се и вярваш. Разделяш се с приятели, с мечти и илюзии. Идват други на тяхното място. Преминаваш през живота на много хора и немалко преминават през твоя живот също. Претърпяваш разочарования и от теб също биват разочаровани. Губиш някои неща, печелиш други и т.н и т. н...Докато дойде денят, в който нишките между живота и смъртта, които малко по малко са изтънявали през годините, просто се скъсат... И дотам.
© Радослава Антонова Все права защищены