2.07.2021 г., 22:56

Карираната риза

1K 2 5
1 мин за четене

  Момичето си купи карираната риза от смесения магазин в градчето, където беше на лагер със съучениците си през лятната ваканция. Беше облечена с нея и когато получи първата си целувка на същия този лагер. Когато учеше в университета я обличаше на изпити, за да й носи късмет. С нея беше на студентската бригада, на която станаха гаджета със свой колега от университета. Забременя и се ожениха, но нещата не вървяха. Хвана го с друга и от стреса изгуби детето. Беше с ризата, когато след развода срещна истинската си любов.

 И хубави, и тъжни спомени имаше младата жена от моментите, когато е носила карираната риза. С годините тя съвсем се износи и избеля. Жената я ползваше вече само за вкъщи. Веднъж, докато работеше в градината, ризата се скъса и тя облече с нея бостанското плашило.

 

  Да, това се случва с вещите, но и с човешкият живот е горе-долу същото. Раждаш се, живееш, обичаш, страдаш, бориш се, случват ти се и добри, и лоши неща. Надяваш се и вярваш. Разделяш се с приятели, с мечти и илюзии. Идват други на тяхното място. Преминаваш през живота на много хора и немалко преминават през твоя живот също. Претърпяваш разочарования и от теб също биват разочаровани. Губиш някои неща, печелиш други и т.н и т. н...Докато дойде денят, в който нишките между живота и смъртта, които малко по малко са изтънявали през годините, просто се скъсат... И дотам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...