Господ и Дяволът бяха още деца и бяха оставени да си играят. Малко нелогично, предвид факта, че е невъзможно дете да създаде света, пък светът още не е съществувал, преди детето да порасне, но религията едва ли ще пострада от един парадокс повече. Както може да се очаква, Бог рисуваше, а Дяволът всячески се стараеше да му пречи. Картината не беше нещо особено, имаше известни недостатъци, но това си бе в реда на нещата. Все пак не може да се очаква съвършенство от един млад и неопитен бог. Дяволът се ядосваше на търпението на своя враг и скоро реши малко да промени подхода.
- Защо рисуваш всичко това? Накрая ще успея да го унищожа. - попита той.
Господ остави четката, обърна погледа си към Дявола и се усмихна, сякаш нищо не можеше да го притесни.
- Скъпи братко, няма нищо безсмислено в това да създадеш нещо. Дори да успееш да унищожиш картината, за краткия си живот, тя ще ти покаже какво е красота. Ти я мразиш, защото не можеш да се примириш с факта, че на света може да има нещо хубаво. ...