5 дек. 2025 г., 14:07  

Каторжник на времето (Старост)

21 0 0

Тишина. Само тя те заобикаля. Дори светлината не може да послужи за ориентир, за който да се захванеш, пък макар и уклончиво. Все пак е зима - началото и краят на деня са най-близо помежду си.

 

Спомените пак се борят за надмощие в съзнанието ти. Само те са останали. Подобно на потъващ в забрава диктатор, те се борят за своята значимост. Искат да надделеят пред избледнялата и далечна реалност, в която битуваш. Искат власт и безкритично упование. Потънал в спомените, трудно ще изпиташ мъка или самота.

 

При все това, част от теб е жива. Ти си. Тук си. Усещаш допир, виждаш некатегоричната през зимата светлина, чуваш мили до сърцето ти гласове. Просто не знаеш как се движи времето. Не можеш да го уловиш...нито то теб. Единствената котва в бурята между реалността и безвремието е въпросът - "А всъщност колко е часа?".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Чобанова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...