Каторжник на времето (Старост)

Тишина. Само тя те заобикаля. Дори светлината не може да послужи за ориентир, за който да се захванеш, пък макар и уклончиво. Все пак е зима - началото и краят на деня са най-близо помежду си.

Спомените пак се борят за надмощие в съзнанието ти. Само те са останали. Подобно на потъващ в забрава диктатор, те се борят за своята значимост. Искат да надделеят пред избледнялата и далечна реалност, в която битуваш. Искат власт и безкритично упование. Потънал в спомените, трудно ще изпиташ мъка или самота.

При все това, част от теб е жива. Ти си. Тук си. Усещаш допир, виждаш некатегоричната през зимата светлина, чуваш мили до сърцето ти гласове. Просто не знаеш как се движи времето. Не можеш да го уловиш...нито то теб. Единствената котва в бурята между реалността и безвремието е въпросът - "А всъщност колко е часа?".