Dec 5, 2025, 2:07 PM  

Каторжник на времето (Старост)

  Prose » Others
23 0 0

Тишина. Само тя те заобикаля. Дори светлината не може да послужи за ориентир, за който да се захванеш, пък макар и уклончиво. Все пак е зима - началото и краят на деня са най-близо помежду си.

 

Спомените пак се борят за надмощие в съзнанието ти. Само те са останали. Подобно на потъващ в забрава диктатор, те се борят за своята значимост. Искат да надделеят пред избледнялата и далечна реалност, в която битуваш. Искат власт и безкритично упование. Потънал в спомените, трудно ще изпиташ мъка или самота.

 

При все това, част от теб е жива. Ти си. Тук си. Усещаш допир, виждаш некатегоричната през зимата светлина, чуваш мили до сърцето ти гласове. Просто не знаеш как се движи времето. Не можеш да го уловиш...нито то теб. Единствената котва в бурята между реалността и безвремието е въпросът - "А всъщност колко е часа?".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Чобанова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...