5 dic 2025, 14:07  

Каторжник на времето (Старост)

  Prosa » Otros
19 0 0

Тишина. Само тя те заобикаля. Дори светлината не може да послужи за ориентир, за който да се захванеш, пък макар и уклончиво. Все пак е зима - началото и краят на деня са най-близо помежду си.

 

Спомените пак се борят за надмощие в съзнанието ти. Само те са останали. Подобно на потъващ в забрава диктатор, те се борят за своята значимост. Искат да надделеят пред избледнялата и далечна реалност, в която битуваш. Искат власт и безкритично упование. Потънал в спомените, трудно ще изпиташ мъка или самота.

 

При все това, част от теб е жива. Ти си. Тук си. Усещаш допир, виждаш некатегоричната през зимата светлина, чуваш мили до сърцето ти гласове. Просто не знаеш как се движи времето. Не можеш да го уловиш...нито то теб. Единствената котва в бурята между реалността и безвремието е въпросът - "А всъщност колко е часа?".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Чобанова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...