7 февр. 2015 г., 00:41  

Кибритчето е демоде 

  Проза » Рассказы
800 0 7

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

5 мин за четене
Събудих се в собственото си легло, което не ми се беше случвало от седмица насам. Чух как кашлят птиците. Погледнах през прозореца и видях как хората се суетят. Отвратих се - как може да живеят така? Стават сутрин, насилват се да се изпикаят, да закусят, да си измият зъбите и отиват на скапаната си работа. Прибират се изтощени вечер, карат се с половинката си, вечерят и си лягат. И утре пак така.
Но тази сутрин те поне имаха причина да станат, макар и толкова неприятна като отиването на работа. Изведнъж се замислих... аз въобще за какво съм станал? Станал съм, за да изживея поредния скапан ден от живота ми. Бях едва на 25 години, а вече бях видял най-доброто от най-доброто и най-лошото от най-лошото. Шампанско, казина, заведения, кокаин, хайвер, умни и красиви жени. Глад (за храна и никотин), спане под небето, бедност, липса на пари. Не само характерът ми беше на крайностите, но и живота ми - нямаше средно положение. С хубавото обаче се свиква лесно, а с трудното - никога, особено кога ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чарли Все права защищены

Предложения
: ??:??