12.
Страхът ми, че ще се окажем в капан не се оправда. От едната страна на пирамидата прозираше малко петно червена светлина. Всички се насочихме към него и го разкопахме с ръка. Веднага ни лъхна студеният и пълен с пясък, марсиански вятър. Входът беше голям, но с времето пясъкът и бурите го бяха засипвали все повече и повече, докато почти го скрият. Вратата беше правоъгълна и на пода имаше малка вдлъбнатина. Нещо ми подсказваше ,че това едва ли е изкуствено произведение. Някой беше построил тази врата, която може би е потъвала в земята.
След дългият мрак на пещерата, лъчите на залязващото червено слънце, сякаш прогориха очите ни. Аз ги присвих и усетих ,че и другите направиха това, а Катя дори се обърна с гръб към светилото. Аз отидох до Божо и с висок тон му казах.
- А сега накъде?
Сам осъзнавах колко глупаво звучи това. Сякаш бях малко дете, което се е изгубило в парка и не знае къде да отиде. Но истината беше, че наистина не знаех. Около нас беше пуст марсиански пейзаж, зад нас се ...