12 мар. 2017 г., 19:59
6 мин за четене
7.
Директорът на корпорацията изглеждаше удивително млад. Очаквах на големият екран да се появи някой старец с увиснала гуша и пура в уста. Вместо това на огромният директорски стол седеше млад, не повече от четиридесет години мъж. Костюмът му беше безупречен, лъскав и доста скъп. Косата му беше вчесана нагоре, а лицето му беше привлекателно, но студено – сякаш някой го беше изваял от мрамор.
- Добър вечер, доброволци – гласът му се оказа приветлив и предразполагащ. Глас на който би споделил всичките си проблеми - Радвам се да Ви видя. По време на тестовете за доброволци, нямахме възможност да се запознаем, но предполагам знаете кой съм аз.
Опитвайки се да сдържам гнева си, хванах човешкият череп от вторият етаж в ръце. дълго мислих дали идеята е добра, но сега ми се стори прекрасна. Вдигнах го във въздуха и го посочих хубаво на една от камерите.
- Колкото познавам този човек, толкова познавам и вас – казах на висок глас – или може би сте разочарован. Може би в този момент искахте да р ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация