18 апр. 2017 г., 22:59
10 мин за четене
16.
Божо също не се паникьоса. Веднага щом видя врагът ни, той се обърна бързо към мен.
- Да се разделим – изкрещя той. – тръгни към другият край на покрива.
Понечих да протестирам, но нямаше време за спорове.Не исках да го изоставям за нищо на света, но какво можех да направя на този проклет покрив. Какво можеше да направи и той. Марсчо щеше да ни докопа и схруска като бисквитки. А така разделени и тичащи в различни посоки имахме по-голям шанс. Поне един от нас можеше да оцелее.
Нерешително тръгнах настрани, докато Божо хукна към мястото, откъдето бяхме дошли. Нашето разделяне видимо обърка Марсчо. Изглежда очакваше да хукнем заедно и сега обърквахме плановете му. По противното му лице мина сянка на колебание и той изгледа набързо и двама ни. За миг хищните му очи се загледаха в мен. Устоях на погледа му, но продължих да вървя заднишком към ръба на покрива и стената до него. Сърцето ми ускори своя ритъм, а тялото ми се приготви за бягане. На другият край, без да се обръща, Божо тичаше ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация