Китчето Холи живеело в далечния син океан. Плувало нашир и длъж и опознавало големия свят. Много често по голямото и гладко гръбче на китчето кацали уморени чайки. Те му разказвали истории, видени по бреговете на океана, а Холи слушал и мечтаел да види чудесата на сушата.
-Кое е най- хубавото нещо, което сте виждали на брега? - питало китчето Холи. -О, там има безброй чудеса. Например срещат се създания без опашки. Живеят в гнезда наречени къщи и не летят.
-И какво още има на брега?
-Гори. -Какво е гора?
-Гората си е гора.
-Опишете ми я, моля ви…
-Дървета. Много дървета…както стадо риби, но неподвижно.
-И е красиво?
-Да. Красиво, като зелено море е.
-Ех, колко е хубаво да летиш.
Тайничко Холи започнал да си мечтае да полети. Искал да види двуногите и горите, и гнездата им… Ужасно е трудно да се родиш китче, а да искаш да полетиш. Представете си само кит с крилца!
Един ден на гръбчето на китчето Холи кацнала пеперуда. ...