13 мая 2007 г., 17:26

Кладенецът 

  Проза
935 0 3
8 мин за четене
Чувам ги… Те ме викат… Знам, че са там и ме чакат…
Сини и бели петна, просторно сини и топли, толкова топли…
Безбрежно топли…
Имам твърде малко време, трябва да бързам….
Трябва…
Те може вече да не са там…
Може да са се стопили в нищото като сън…
Понякога се чудя дали не съм в сън…
Сън, в който има само…
Неоново-синя, топла вода…
Разливане…
Спокойно разливане… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Все права защищены

Предложения
: ??:??