Гневно-унили бележки
ГЕРБ – БСП води…
Написала нощес една явно заспиваща фитка. Но е била права – необявената коалиция временно води. Което не е изненада.
Както не е изненада слагането за водачка на листата в един град на местната партийна ръководителка. Нещо, което изненада и нея. Но тая сутрин разбра – ами партийните босове си знаят резултата и ето, демонстрират демократичност. На следващите – истинските! – избори подобни хора ще са в миманса или дори само работяги. Челните места – за софийските гаулайтери…
Изобщо – гледахме и участвахме в уговорен мач. Нейде през 1974 година ходихме с компанията на „Миньор“ /Пк/ - „Левски“. Тогава перничани не бяха такива – меко казано, невъздържани, както сега. Пристигнахме, гледахме, тръгнахме си спокойно.
И малко с разбъркани душички. Защото мачът беше уговорен. Ама си личеше отвред. Нашите вкараха гол, ония изравниха и почна ганкиното. Едва ли не седнаха да пийнат по едно кафе на лафче.
Но изведнъж един млад футболист вкара гол за нас със страхотен летящ плонж… Никой не го поздрави, треньорите се намръщиха, а след малко играчите направиха не уличка, а булевард и перничани изравниха. Така и завърши – 2:2. От следващия сезон младият футболист го нямаше в отбора ни. Като не знае да играе по неписаните правила…
Та и сега така.
Очаквах масово гласуване – единственият начин да бъде свалена от властта ОПГ. Но явно това не отговаря на интересите на останалите играчи…
И на българите… Да, да – народът показа, че не го интересува какво става в държавата. Не казвам „държавата НИ“, защото ще е лъжа. Но явно унинието и апатията побеждават…
Преди 40 години се явявах на конкурс. Спечелих го, разбира се. Но ме викаха при журито – професори някакви, да обясня отде съм взел множеството неизвестни им цитати от Ботев. А аз просто предната вечер за почивка четох третия том – с писмата, преводите, бележките му.
И, говорейки за саможертвата му в името на народа, отбелязах НЕГОВОТО изискване – този народ да си заслужи любовта. С действие и морал…
Та Ботев беше казал в едно писмо по адрес на българите: „О, говеда! О, робове!“…
И изглежда е прав и днес…
Половината българи не пожелаха да гласуват. Тия, в България. В чужбина се наложило даже да прекъснат /противозаконно!/ изборите – хората искали да си кажат думата…
Тук – тишина…
И мрак в близкото бъдеще…
А може би хората са усещали измамата и аз съм един от наивниците, смятащи, че по демократичен път може да се промени недемократично управление?
Възможно… Наивник съм си – вярвам в истината, свободата, знанията, морала, любовта…
И се чудя – как упорито настъпваме мотиката. Една мотика, макар и с различни надписи по нея: Симеончо, Янето, Бареков, партиотари, Марешки…
А сега – със скок върху виещата чалга мотика…
Ей, имам приятел с ресторант, че даже трима музиканти в него. Казвал ми е – би поверил ресторанта за управление на главния келнер /те са трима, но имат шеф!/, на готвачката, но не на музикантите. „Те си имат занаят – казва ми – И го умеят. Кога чалга, кога ретро, кога евъргрийни – по поръчка. Но на мен не ми трябват чалгаджии, а можещ ръководител…“
Имаме си във входа един – наблюдателен критикар. Все нещо ни упреква. Поверихме му веднъж да наблюдава плочкаджиите на външното стълбище… Ами почти веднага изпадаха. И повече нищо не му поверяваме. За критикар – става, всеки дом има нужда от пес, пазещ двора и лаещ по минувачите. Обаче – за ръководство…
А българите избрахме чалгаджии, критикари, неясни субекти, които отдавна трябва да са обекти за прокуратурата…
Куршумът още не е долетял, Вълко още гризка плесенясалото парче хляб…
Горчиво ли е казаното?
Като живота. Който водим и който си избрахме. До задаващите се вече истински избори.
Интересно ще е времето дотогава.
Но на мен не ми е интересно, а някак си криво.
Сещам се за китайското проклятие: „Дано живееш в интересни времена!“…
П.П. Куршумът още не е изстрелян и Вълко апатично дъвче парчето плесенясал хляб...
Препоръчвам - анализа от блога ми - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
