Промъкнах се в старата заглъхнала стая, превърнала се в силует зад слънцето. Димеше от стари пожари, по стените чертаели са някога диви животни в подобие на хора. Влязох вътре непоканен и когато пристъпих през поредната изгнила врата, видях в сенките изправеното тяло на мъж. От откъртения зад гърба му прозорец струеше вятъра на залеза, обгръщаше черния силует на мъжа в розови багри. Ах, пък и розовото отивало на мъжете. Той не помръдваше, замръзнал в уханието на поредната вечер, когато търсех.
Моето търсене така ме беше изтощило, а мен морето не ме миеше като камък. Всеки път нов, при всеки отблясък на нощните пръски вода не съм. Неразбираемо и за двама ни аз се озовах пред океан от необяснимост. Необятен бе погледът, който изплува от сянката.
Стоях изправен, и притихнал чаках думите на непознатия, докато той чакаше моите, а вятърът свиреше в старите основи на сградата. Една крачка от страна на непознатия и дъските под краката му изскърцаха като крясък на гарван.
- Ще правиш ли нещо, п ...