7 дек. 2010 г., 09:14

Когато думите идват от сърцето...

1.6K 0 1
1 мин за четене

Знаеш ли, казах ти вече, че те обичам.  Влюбвам се в теб, макар и да не съм сигурна, че знам какво е точно. Но както ти споменах, болно  ми е като не те чуя, става ми ужасно мъчно. Когато ми се обадиш, се чувствам прекрасно, сякаш всички лоши мисли изчезват.  Обичам да слушам гласа ти, да ми говориш за пътувания, за това какво обичаш и какво си правил. Обичам да си мечтаем заедно.  Толкова ми е приятно, когато си споделяме, чувствам се полезна и усещам, че те прави щастлив. Мога много да те обичам... имам предвид обичам те сега, а си го представям, ако започне връзка.  Но когато ти казвам ''влюбих се в теб''... ти ми се смееш. Мили,  хем искам да те обичам, хем не... страх ме е. Страх ме е от  това някой много да ме обича, защото мога да го нараня без да искам. Нали ти казах, че заспивам с хубава мисъл: ’'представям си как се сгушвам в теб и ти хващам ръката и прости си затварям очите. Не ми трябва дори да ми говориш, фактът, че си до мен, е достатъчен’’. С тази мисъл заспивам, всеки ден. Както и сега, можеш да ми се обадиш, да затворя очи, да си говорим и просто по някое време да замълчиш... няма да ти затворя, ще бъде прекрасно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...