Имаше един ден, но само един... В който Луната изчезна!
Няма да разказвам подробно живота си. Живея в малък град, но в голяма къща. Колкото и да ви се струва странно аз съм 16-годишно момиче, дъщеря на графиня, живееща във ферма. Да, знам че ви е странно. Но както казах, това е за мен.
Този ден мина както обикновено. Събудих се рано и направих закуска на по-малката ми сестра - Ана. Тя е болна от рак. Откриха ѝ го преди 2 години и лекарите решиха, че ще е добре да живеем на място с по-чист въздух. Но с времето тя спря да излиза навън.
Часове по-късно ѝ направих и обяд. И тогава го видях. Бях в кухнята, нещо се показа зад мен. Беше ниско с големи очи и уши, и бе облякло чувалче от картофи. И в следващия миг изчезна. Продължих да готвя, след което занесох обяда на Ана. Разказах ѝ за това, което видях. Тя има душа на приключенец, така че реших, че ще е добре да ѝ разкажа за странното създание. Тогава на лицето ѝ грейна усмивка, но сякаш изкуствена. Каза ми да изляза, за да я оставя на посп ...