Не, че вярваше, че ще дойде, но пък бе доволен от себе си. Масата бе перфектна!
Имаше си (почти) чиста покривка, двете му (единствени) чинии бяха пълни с горещи и мазни кюфтаци, а приборите бяха около толкова, колкото трябва.
Дори бе боднал в едно празно бирено шише и една ароматизирана свещ, която яко кадеше стаята и вече му бе докарала главоболие с вонята си на роза, див кестен, жасмин и (в това бе сигурен) марихуана.
Но самата идея да кани напълно непозната жена (видяна само на снимка) от някакъв сайт за самотни психари, опс, души де, бе напълно шашаригава. И то, направо в кочината си (пари немаше и без това за други опции).
Коя ли ще е толкова хахова, че да дойде? Запита се за пореден път и жадно стрелна едно око към потната дамаджана с 67 градусова сливовица, а ръката му, треперейки, се насочи към нея...
И в този сублиден момент звънецът се обади...
Докато отваряше вратата всичките му добре запомнени речи отлетяха някъде си, оставяйки голия нагон неутоляван вече към 5 пропити от а ...