16.05.2023 г., 10:12

Когато срещнеш любовта адресът няма значение

1.6K 2 9

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

2 мин за четене


Не, че вярваше, че ще дойде, но пък бе доволен от себе си. Масата бе перфектна!
Имаше си (почти) чиста покривка, двете му (единствени) чинии бяха пълни с горещи и мазни кюфтаци, а приборите бяха около толкова, колкото трябва.
Дори бе боднал в едно празно бирено шише и една ароматизирана свещ, която яко кадеше стаята и вече му бе докарала главоболие с вонята си на роза, див кестен, жасмин и (в това бе сигурен) марихуана.
Но самата идея да кани напълно непозната жена (видяна само на снимка) от някакъв сайт за самотни психари, опс, души де, бе напълно шашаригава. И то, направо в кочината си (пари немаше и без това за други опции).
Коя ли ще е толкова хахова, че да дойде? Запита се за пореден път и жадно стрелна едно око към потната дамаджана с 67 градусова сливовица, а ръката му, треперейки, се насочи към нея...
И в този сублиден момент звънецът се обади...
Докато отваряше вратата всичките му добре запомнени речи отлетяха някъде си, оставяйки голия нагон неутоляван вече към 5 пропити от алкохол години. Романтиката си бе била камшика още преди това...
Дори не огледа жената пред себе си, зает с важната мисия да я съблича, докато тя с опитна ръка вече му бе бръкнала в панталона...
Взаимното им събличане бе дива оргия между зулу балет и танца на камилска птица опитваща се да скрие главата си в бетонен под.
И все пак успяха някак си в синхрон да достигнат до така важната поза в общото им пространство, в която тя, гола, покорно се бе хванала за масата, а той зад нея (само по един скъсан чорап)... И тогава екна пропитият й от див екстаз глас...
- Искам го, искам го, искааам гооо!...
В същото време той огледа огромния й задник и с едно рязко движение доказа старата теза, че някои неща никога не се забравят (това, че сбърка адреса бе такава дребна подробност, че и коментар не си заслужава).
Всъщност явно тя и това очакваше, че издаде такъв вой от страст, че наплютата от мухи лампа не издържа на стреса и се пръсна от явен енергиен инфаркт. Но жената дори и не чу последната й лебедова песен, защото редувайки оргазъм след оргазъм, ядеше чиниите в дивата си страст и плюеше вилици...
Около 5 часа по-късно той, свършвайки, изми очите й от стърготините (появили се там в следствие на факта, че приключила с посудата, жената бе подхванала и масата, и по време на акта бе успяла да прекара през ченето си около една пета от нея).
Та точно в този ефектен момент той всъщност я огледа за първи път, въпреки, че срещата им вече бая се бе проточила времево...
- Я, ама ти коя си?
- Коя бех, веке не помня, то годините не прощават, баби, но пък, ако не бех забравила и адреса си, немаше и любофта да открия...

03.05.2020. - написано.
15.05.2023. - редактирано.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

  • Усмивка и от мен, Таня 🤣
  • Мерси, Катя, наистина ме ухили - достатъчен ми бе фактът, че успя да те усмихне 🙃
  • Голяма пародия. Такова чудо не бях чела. Разсмя ме.
    Успех!
  • Мерсаж, Пепи 🤣
    А този афоризъм е много як и подхожда идеално на моята фина история за среща, любов... и мнооого ощи 😊

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...