26 нояб. 2022 г., 14:25

Коледа в гората

1.3K 0 1
1 мин за четене

     В гората имаше много слаби, болни и стари животни, които не можеха сами да натрупат достатъчно дръвца за огрев, както и да съберат много зимнина. През годината по-силните, млади и едри животни им бяха помогнали в тези дейности. За да им се отблагодарят, те гледаха малките им, помагаха с домашните и ги учеха на житейски умения. Сега всички заедно се подготвяха да посрещнат Коледа и Нова Година. В хралупите и землянките се печаха щолени, пайове и меденки с джинджифил, карамфил и канела. На печките с дърва къкреха гозби и билкови чайове. Пееха се и се четяха коледни песни и приказки. Репетираха и новогодишната програма, която щяха да изнесат на Нова Година в горската бибилиотека. А в полунощ щяха да играят хоро на голямата горска поляна.
  Единствено старата катерица не можеше да участва в празника. Тя беше на легло и усещаше, че не й остава още много да живее. Споделяше своите мъдри, житейски уроци с децата и внуците си, които бяха около нея в последните й мигове. Беше щастлива, че ще си отиде от Света, оставяйки такова голямо, сплотено семейство; на което тя беше толкова години родоначалник!...
  На сутринта след Коледа пред всяка хралупа и врата на землянка малките на животните намериха много подаръци. Явно Дядо Коледа беше обиколил не само градовете и селата. Не беше забравил и за тях!
  Душата на старата катерица отлетя на небето през този ден. А следобеда заваля сняг. До вечерта вече цялата гора беше затрупана. Само прозорчетата светеха в мрака, а от коминчетата към небето се виеше дим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Антонова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

13 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...