29 нояб. 2009 г., 11:00
6 мин за четене
Отново празници. Отново пълни торби. Чистене, готвене. Сякаш не беше всеки ден така. Толкова много работа! Напоследък не ù оставаше време да си вдигне глава, за да се погледне в огледалото. Дори по празниците. А тогава беше най-болезнено. Масата трябваше да бъде богата, празнична и красива. Тя самата - не можеше да бъде. Отдавна се поставяше все на последно място. Животът беше суров. Затова - поне масата. А с малката заплата се получаваше доста трудно. Съпругът, студент, дори не се свърташе много-много вкъщи и всичко беше легнало на нейните ръце. Но тя се научи да не се оплаква.
Торбите режеха дланите ù . Някаква волска упоритост я държеше все още. Тя се заизкачва по заснежените стълби, стараейки се да не се подхлъзне. Ботушите никак не ù помагаха. Бяха стари. Усилието между балансирането по заснеженото стълбище и тежестта, зачервиха бузите ù и малки капчици пот се появиха на умореното чело. "Хайде!" - подкани се тя. - "Няма да успееш ако не побързаш!"
Вече във входа, се спря, за да по ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация