svetlanal (Светлана Лажова)
339 8092
11 апр. 2010 г., 17:42

Колко е часа или колко е часът?! 

  Проза » Юмористическая
17783 1 48
3 мин за четене

Колко е часа или колко е часът?!

Фейлетонско есе

Колко е часът? Много искам да изкажете мнение по този въпрос, вълнува ме и ще ми е интересно да чуя вашето мнение. Аз лично много мразя часовниците. Това от раждането та и до ден днешен, за мен си е ужасен стрес. Тъкмо си спомням като се родих и веднага: Колко е часът, в колко се е родила? Няма да кажат: Колко е сладка...Всяка сутрин за детската градина, за училище и после за работа ме буди този ужасен звън. Иде ми да го метна, ама няма как. А най-мразя часовника с кукувичката. Все едно, че ми вика: Ти си ку ку, ти си...и така няколко пъти, може ли? Подивявам като ми закука. Мразя часовниците и толкова и не ме убеждавайте, че мама и татко, ако не са обичали часовниците, нямало да си определят среща и мене нямало да ме има. Хич не ме интересува вашето мнение за часовниците, аз казах и да се пенсионирам пак ще ги мразя. Нямам нужда от вашата любов и съжаление. Въпросът ми е, харесва ли ви на вас преминаването към лятното часово време?

Аз лично съм против и ще се обоснова защо. Кравите си доях сутрин в пет и половина, после си гледах сериала и така. Сега кравите не дават мляко в определения час, защото аз се обърках тотално какво да правя, сериал ли да гледам, да доя ли, маникюр ли да си правя, какво ли, по никое време. Те не познават часовника и като е тъмно, не щат да пуснат млеко. Като им светне, аз пък си изпускам новия сериал, повторението де и кажете ми как да я карам? Обяснявам им като на хора, не им повишавам тон, но те не разбират от дума. Сложих им стенен часовник в краварника, ептен спряха да снасят, пардон да дават мляко. Мляко или млеко е правилно да се пише? Но всъщност, за мен няма значение. Сега съм им записала психолог да идва два пъти в седмицата, да видим какво ще стане. Не взима скъпо, по лев на кило...месо, не ракия. Ако някой има моите проблеми, моля да си изкаже мнението по въпроса, защото ако се стигне до мораториум върху киселото зеле, дали да му се плаща акциз, да сме подготвени, за свалянето на акциза или премахването на озоновата дупка. Да земат да я зазидат некакво, че много ми духа. Обърках се – долу ръцете от домашната ракия!!! В интернет прочетох, че имайки предвид това, че РЗС се отметнаха за импийчмънта, каква хубава нашенска дума, антикризисно сме щели да си плащаме един от болничните дни. Представяте ли си, докъде ни докараха с това време не на време. А уж времето било наше и било в нас? Лъжат! Надявам се на рекорден брой посещения, понеже при мен я влезат пет коментара от шест посещения, я не. Та затова дайте своето мнение за...по темата, моля! Аз можех да го пусна и във форума за дебат, но искам да ме посещават хората, така да се каже, да ме уважат. То можех да звънна и на Сийчето да си поговорим за нещата, които ме вълнуват, но ми свърши лимита за този месец, па и немаше какво да правя, та викам я аз да си напиша едно есенце нещо, разказче, каквото излезе, па после, каквото дойде, сеир да става, като не става поезия. Важното е да пиша, другото е...А занулиха ми сметката, я да звънна на Сиийка. Ало, Джозефин - така й викаме на галено.

Много се извинявам, нямаше да го напиша, ако имах безплатни минути, но като нямаше какво да правя и ето – произведение на изкуството. Така е, неведоми са пътищата Господни. Казах Господ та се сетих, ама айде, ще питам Джозефин.

- Ало?!

 

 

© Светлана Лажова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е да има смяна на времето, но не го правим както трябва. То трябва да се сменя не два пъти в годината, а два пъти на ден! Сутрин - часовникът назад, за да отиваме по-късно на работа, а след обяд - часовникът напред - за да си тръгваме по-рано!
  • Аз те разплаках рано тази сутрин,ти ме разсмя по обяд!!!Благодаря ти за посещението и за добрите думи!Шестица и прегръдка!И пожелание за успех!От сърце!
  • Нали ти казах Светлина, че си уникална!
    Поздравления, и ще чакам да те чета и на френски!
    Аз май няма защо да гълтам хапчета, ще те чета теб и всичко ще е наред!
    Израствай!
  • Благодаря ви скъпи момичета, да сте ми живи и здрави!!!
    А сега да ви разкажа. Писах в един руски сайт и нищо. Регистрирах се в друг и шести ден съм на първа страница с най-много посещения и коментари. Едни ме приеха добре, един ме напсува, защото си писах с друг потребител на български. На втория фейлетон един ми каза да си оправя граматиката. Намери се друг доброжелател, който ми редактира двете неща и обеща да го прави, стига да не пиша много често. Извиниха ми се после, като разбраха, че съм от България. Написах им, че няма да пиша, докато не си оправя граматиката. Започнаха да ми дават съвети, само и само да остана. Там съм също svetlanal, пишат ми, че ме четат и харесват и обичат хора с чувство за хумор. Защо го пиша всичко това се чудите? Първо, за да се похваля, за мен това е голям успех в една огромна страна. Да ви кажа, че въпреки че няма прегръдки и целувки ми е някак истинско. Не ме познават, но искат да ме четат, значи че мога това пусто писане. И ако някой иска да ме потърси, за да прочете още нещо от мен и напише ника ми, ще излезе най-напред, че съм автор в Откровения. За това го пиша, защото веднъж бях написала, че желая нашият сайт да е най-хубавият в България, а защо не и в света. Е, затова се регистрирах исках да се проверя какво мога и ако не ме бяха харесали, щях да спра. Там има и българи и може да ни четат. Е, аз искам да раста и правя нещо по въпроса. Преведоха ми приказката на френски, нищо не се знае, само да ми остане време и Здравей Франция, но трябва да науча френски. А вие искате ли да вървите нагоре или просто чат да става?! Повече глупости няма да пиша, защото искам на международната сцена да съм по-така. Та затова се ядосвах, на никого не завиждам, искам да пишем по-добре, а не да се залъгваме с «Ти си прекрасна», под неща които нямат стойност, само защото сме приятели, така не си помагаме, вредим си. Е аз си сверих часовника, а вие?! Ще бъде...

  • "Тръгваме да подреждаш - заспиваш", а то заради времето било. "Излагаш ме пред ... Искаше чантичка - купих ти,"
    Кравичке, ти какво, доилен апарат ли искаш? На поляна под Озона ли?
    Ще ти пратя нещо в пощата, Светле, защото си го припомних, от миналата година...

  • Риа, тя тази не е истинска беее...аз съм я виждала - една тъжна, свъсена, намусена... нема живот у нея, всичко й е криво...значи кофти човек ти казвам... ти й се усмихнеш - тя те гледа подозрително - какво точно искаш да й кажеш... ужас, ужас...


    ааа голем е кеффффффффф )) госпожа Лажова, придавате смисъл на кликането с цел общуване из тези страници в дните на вакуум, като последните

    бъндъл ъф джой!
  • Откровенци трябва да ти плащаме за смехотерапевт. Само ти можеш да обърнеш нечие сдухано настроение в усмивка, зад чиито кулиси обаче да не спира да вали...
  • Ех... Така да бях една актриса,
    само дет' от мисълта ме втриса.
    Лажовия фейлетон да си играя
    на Бродуей известна бих била накрая

    Светулчице, това съвсем сериозно е страшно добро за сцена.
  • ако може някак си по-често да ти спират телефона
  • Еее, мила Светле, те писали, писали, те се забравили! Аз не съм много по писането и затова пиша отвреме навреме по някой стих, че по-малко има за писане! Харесва ми тънкия ти хумор! Поздрави и от мен! Аз също не нося часовник...
  • Липсваше ми, много!
    Гледам светиш, та реших да прочета!
    Дозата смях с теб е винаги зареждаща!
    Добро утро!
  • И на мен, Селвер!!!
    Ивон, щом не знаеш какво искаш, значи си истинска жена!!!
    И на мен ми е хубаво с вас!!!
  • Иди, добре че те има!!! Хем на място коментар, хем ми растат коментарите, би си помислил някой!!!
    Елена, ти си по-сладка!!!
    Пер, тя Джоузи е бизнесменка, дама де, та много добре те разбрах...ме.
    Рефаб, разплака ме, татко винаги пееше тази песен, когато...
    Бях написала много дълъг отговор на твоя коментар, който беше много личен...Но дали на някой му пука какво ще отговоря, като гледам какво става напоследък в сайта?! И все пак ти благодаря!!!
    Мими, мога да кажа същото за теб!!!
    Павли, наздраве и за теб!!!
    Щастлив си, Ице, а на всичкото отгоре и Романтик!!!
    Джейни и хапчетата ще свършат, а после нали сме си обещали, ще поглеждаме часовника, за да не закъснеем за срещата, която ни предстои. До тогава ти е забранено да изкукваш, а след това, ще пием, но не хапчета!!!
    Ани и този оператор ми дава две хиляди минути и любим номер на всичкото отгоре, но нали трябва и да имам време да се скарам и с моя. Та затова не сменям оператора, че трябва после да сменя и мъжа, щото от разговори няма да разбера кога ме е напуснал.
    Ирина, благодаря, ще проверя за по-сигурно информацията ти!!!
    Антонио, благодаря за коментара. Бях ти обещала да се върна и да напиша още един коментар на „За или против екшъните?”, написах го, но стана толкова дълъг, че се отказах да не би да дотегна на уважаемия читател. Та така, пак благодаря!!!
    Петинка, ти си точното време, вече с теб ще си сверявам часовника, така да знаеш!!! Колко...часовника имаш?! А щастлива ли си?!




  • Ето - една от всичките съм и аз - тази, която мина, но без да те подмине!
    И... "часът настана, тупкат сърца ни"!
    <a href="http://smiles.33b.ru/smile.135099.html" target="_blank"><img src="http://s17.rimg.info/9ffae340ec2fbef4f93cfccf68f5751a.gif" border="0" /></a>
    Та така - Прегръщам те!!!

  • Харесах заигравката в заглавието за пълният или непълният член
    Сигурно ми е стара информацията, но мисля,че и двата начина са вярни.
    Отново поднасяш нещо така хубаво и забавно
  • Часът е почти 16 без 10...
    Смени оператора Светланчик, много ти е малък лимита, а предполагам единствено Джозефин те разбира от душа и сърце, тя е човекът, който ще ти отговори компетентно на въпроса.
  • Ти си уникална!
    можем само да ти дишаме праха след теб!
    В това кратко есе или проза, такава философия си занизала, че се усмихвам, но и дълбоко се замислям...Невероятна си!
    Толкова много неща бих искала да изкажа чрез проза, но не ми се удава, пробвала съм, не на всекиму е дадено, а на теб ти идва отвътре!
    Аз гледам пустия часовник само за да си глътна хапчетата навреме, мразя да ми кукука, аз тъй съм изкукала, че и кукувиче гняздо ми е празно, а полетът над гняздото не е за всеки!
  • Да ти кажа и аз, че много мразя това лятно - зимно преместване на часа. Не за друго, ами защото когато се връща час назад все съм през нощта на работа и вместо 8, стават 9 часа работа. Гадно...
    Иначе от доста време не нося този уред на ръката си. Щастлив човек ли съм или се научих да ползвам часовникът на телефона си?
    Едва ли е първото, защото напоследък животът ме блъска яко с бухалка. Нямам почивка от бой. Обаче се изтарикатих. Колкото повече ми е гадно, повече се усмихвам. Да види той(животът), че още се държа и не се предавам.
    Преди години си купих часовник с кукувичка. Сложих го на стената и доволен си легнах. Обаче... на всеки половин час - "Ку-ку", на всеки час според цифрата. Сутринта аз бях едно недоспало, но универсално "Ку - ку". Пласирах го на мой познат, той да се мъчи.
    Та да отговоря - Колко е часа или колко е часът?
    Все тая. Важното е да сме навреме там, където трябва. И като питаме членът да е пълен, защото с празен...
    Хайде поздрави и целувки! И ако ти потрябва изкукал да ти кука, обаждай се.
  • Наздраве за късметлиите!
  • Ти си невероятна !


  • svetlanal (Светлана Лажова):
    "Ще отговоря подобаващо и на Фабер, но трябва да се подготвя. Очаквайте!!!"

    Фабер не е казал нищо съществено, освен "възхвалата" на един митрополит, който на скъпи подаръци не знам дали е вече сит.



    ПП Като прочета "Лажова", все се сещам за :

    http://www.youtube.com/watch?v=jCtYswq7YlE
  • Някакъв нашенец, мастит бизнесмен в сферата на недвижимите имоти, нищо чудно и наследник на онзи търговец, дето донесъл първия джобен часовник по тия земи, решил да подпомогне и той като дядо си часовникарската индустрия, в частност – швейцарската. Все пак имал вземане-даване с чужди инвеститори, част от които се впечатлявали от фацата на насрещната страна. И понеже по тия земи най ни е страх да не се изложим пред чужденците, взел че се снабдил с един Patek Philippe на цената на средноголям... а бе с тая криза по-скоро на цената на голям апартамент в Лозенец. Да, ама понеже нашенецът е прагматик и хем иска да има бижу на ръката си, хем това бижу да му показва и точно време, каква била изненадата на мастития бизнесмен, когато движимото имущество на ръката му взело да изостава с цели две минути и половина на седмица. Почувствал се така, все едно гореспоменатият апартамент в Лозенец се смалява с два квадрата и половина на седмица... Обиден и възмутен вдигнал луд скандал на търговеца, представляващ женевската фирма за тиктакащи играчки за възрастни. Търговецът обаче бил врял и кипял в битката за ограмотяване на знайни и незнайни нашенски парвенюта, имащи за хоби да носят апартаменти по ръцете си и набързо го свалил на земята. Какво точно му е казал - не знам, но макар и по-вежливо изречено, смисълът бил горе-долу следният: „А бе аланкоолу, това е механичен часовник и съвсем нормално е да изостава до двайсетина секунди на денонощие. Все пак ние продаваме произведения на изкуството, а не китайски кварцови ментаци за по пет долара килото! А ако ти трябва точно време, винаги можеш да погледнеш телефона си, нали?”...
    Казвам това в отговор на Фабер, защото не винаги добрата марка е гаранция за „постигане на максимална и гарантирана точност и прецизност на собственото си проектиране...” и т.н. и т.н.
    Сори, Лажова! Тъкмо изока как си приказваме тук за щяло и нещяло, но не и за произведенията над коментарите, и ето че аз пак се изцепих за нек’ви Пате-та и апартаменти извън осовата линия (на Идеми)... На пръв поглед може и да ти се стори, че постът няма нищо общо с разказа ти, но ако смениш един-два факта от този пост, вече ще има. Я в първото изречение смени „недвижимите имоти” с „отглеждане на крави” и вместо „мастит бизнесмен” напиши „Джоузефин”, да видиш как всичко ще си дойде на мястото! Сори още веднъж!
  • Ще се отклоните от осовата линия на текста, ще стане тревожно...

    <a href="http://s4.photobucket.com/albums/y146/pclownus/?action=view&current=39.gif" target="_blank"><img src="http://i4.photobucket.com/albums/y146/pclownus/39.gif" border="0" alt="Photobucket"></a>
  • А пък ти какъв човек си, Силве!!! Ти даряваш надежда, да го знаеш от мен!!!
    Чета за окованият слон на Хорхе Букай и си мисля за теб. Невероятен човек си!!!
    «Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всички обичах животните. Особено слона... На всяко предствление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си...Но след номера...стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига. А колът беше само парченце дърво, забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше ясно, че едно толкова силно жовотно, способно да изстръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга. Тук явно има някаква загадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга? Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един отец за загадката на слона. Обясни ми, че слонът не бягал, защото е дресиран. Тогава попитах ясно: Щом е дресиран, защо го оковават? Преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:
    Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много малък.
    Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него. Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и по-следващия също...Докато един ден, един ужасен за него ден, животното е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.
    Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
    Споменът за поражението, преживяно малко след раждането, го е белязал завинаги.
    Най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен. Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си...
    Така е. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата. Живеем с мисълта, че «не можем» да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
    Така ставаме като слона и си набиваме в главата: «Не мога, не мога и никога няма да мога.»
    Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола. Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо е да опиташ пак, влагайки цялата си душа...Цялата си душа!
    Хорхе Букай «Нека ти разкажа»
    Ще отговоря подобаващо и на Фабер, но трябва да се подготвя. Очаквайте!!!
    Някой беше казал, няма да цитирам кой, че понякога коментарите ми са били по-силни от самите произведения на манифактурата ми. Да, ама други са ме сравнявали с Хорхе Букай. Истината е някъде...в здрача!!!

  • Какво казва религията по въпроса!?... Нека да разгледаме пловдивският митрополит Николай Лимузинец*. Преди не много време той се е сдобил със скъп (за 10 -15 000 лева, според отговорни преценки) марков ("Константин Вашерон", нещо такова...) часовник. За всички поклонници на митрополита е ясно, че единствената причина за да притежава такъв часовник, е желанието му да постигне максимална и гарантирана точност и прецизност на собственото си проектиране в мига, който (миг), както се знае, е част от вечността, в която трябва да постигнем нашето спасение!... Посоченият от мен пример ясно и недвусмислено показва, че ролята на часовника не е за подценяване и по този въпрос авторката трябва да си "свери часовника", включително и с хора като споменатият митрополит. Съветвам я, а и всички четящи този коментар, да се насочат към по-качествени марки часовници (напр. Ролекс, обаче, не ментета от Илиенци!), защото , както е известно, често по-евтиното излиза по-скъпо, и може да изостанем или , пък, да избързваме!



    *Лимузинец - понеже се вози в лимузини ( на цена до към 200 000 лева)
  • Невероятна си миличка!!! Мислила съм си го, но ти го закова... в десетката. Кратко или не, но е пределно ясно!
  • Ена, споменавала ли съм ти някога, че съм късметлийка?! Още не съм си помечтала нещо и хоп...ми се сбъдва! Благодаря!!! А за тия, дето нямат, аз ще им дам, имам повече чувство за...от всичко имам по много и само хубави неща!!! Даже и една цяла приятелка ми остана!
  • Светланчик!!!
    Голяма работа си, да знаеш
    И няма нужда да се чудиш пълен или непълен, просто го казваш в женски род, там всичко си е точно.
    И няма да учиш чужди езици... а така ще ти остава повече време за сериалите
    Утрепа ме от смях!
    Ако така продължаваш, няма да има кой да те коментира.
    Ще останат само тия, дето хем го могат, хем завиждат и злобеят... ама те от майтап не разбират...
    ((( )))
  • Да си бях пожелала да ме посетят точно тези хора, сигурно нямаше да се случи, но късметлийка съм и това си е!!!
    В сайта задължително трябва да има хора като Джарова и като Пер, може би малко и като Идеми. Защото...Когато Джарова ви напише коментар, по-точно, ясно и сдържано надали може друг да го направи. Тя е една от тези, които държат този сайт да е едно място за творчество и наистина взаимопомощ, която не всеки разбира правилно и е само в негов ущърб. Прекрасен автор и човек!!!Пер е автор, който пише пер фектно, изпипвайки и увлекателно разказвайки интересни истории. Човек, който ако ви е оценил, значи можете, ако ви е направил забележка, значи има още какво да се желае и е хубаво да се вслушате в съветите му. Той със сигурност не злобее, просто защото си може писането и няма да седне да пише всеки ден само и само да се появи на нашите екрани. Ще го направи, когато е готов нещо да ни каже, изпипвайки всеки детаил. Само дето ние не търпим никакви критики, защото всички тук сме безгрешни и разбира се класици. Кой го играят на Бродуей, кой е в учебниците?! Нас, разбира се, авторите в Откровения точка комон, бейби!!! Може би малко тона трябва да е друг,защото има много чувствителни хора, но критики трябва да има, където нещо не е дооформено и трябва да се научим, че всеки греши, но когато искаш да вървиш нагоре, трябва да се поспреш, да се вслушаш в чуждото мнение. Коментарите не са само за целувки и прегръдки, не са и за...Пишеме стих за пролет, а коментарите са за киселото зеле, което още не е станало, но вече се е вмирисало от полемики от рода на: „Колко струва хляба у вашио смесен магазин, оти прочетох у компютъро, че акциите на...кои беха не помним, се вдигат, а изобретателя на гърнето е...Ама произведението не е за гърнето май, а е за ябълката. Не, бе за Адам и Ева е, защото ябълките цъфтят през пролетта, чети между редовете, ей!!!” Та за какво спорихме, че не се сещам?! Тук някой е написал стих май. За какво става въпрос в него?! Не е стих, така ли? Я, а колко коментари и посещения?! А до него нещо прекрасно написано, не му е обърнал внимание никой, защото...Защото всички ние като някои клюкари, точно като в сериал се нахвърляме да си изкажем мнението на преждепишещия, за да му покажем, че знаем повече от него, аха!!! Нека всички разберат, че знам и мога. А, то имало скайп за тази работа, даже телефони вече са измислени, има даже и лична поща, на която някои могат да си се доказват. Но не, колко е по-хубаво да става пред очите на другите, а ако това ги дразни, да си ходят, ама ха!!! Аз няма да си ходя. Най-лесно ще ми е да спра изобщо да пиша тук, да си изстрия всичко и да кажа: Май...ви!!! Но няма, за да е толкова хубаво място този сайт и аз съм направила нещо за атмосферата му. Повтаряме до втръсване: Пишете само по произведението, ако си заслужава, а ако не, напишете, че това не е стих, не е есе а напън за полемики и тук не им е мястото. Написало някакво момиче разказ, че не обича кисели краставички. Хората я убеждават, че не са толкова лоши, но тя – не, та не! Нито разказа разказ, нито коментарите променят нещо, но въпросът е дай да си пишем, пък, който си няма друга работа, нека ми се нерви. Е, те такова не трябва да има в този сайт, защото е за творчество и преди да пуснеш нещо такова, като това тук, дето да се чудиш какво е искала да каже авторката, дето и тя хабер си няма, но звездите й говорят и тя решила да пише...Никакво творчество не е. Но пък събрах коментари, а ако бях благодарила след всеки, ехе, колко щяха да ми бъдат и какво от това?! По-хубаво няма да започна да пиша. А „Бялото сако”, заради моята щуротия остава с по-малко посещения и коментари по същата причина. А не трябва, трябва да е друго. Внучката ми започна да чете и чете моите коментари и ми се иска тя да обикне изкуството, та заради нея ми се иска този сайт да е едно прекрасно място, което да я възпитава, така, както мен ме учеха книгите, които съм прочела, картините, музиката, които са ми помогнали да обикна изкуството. Изкуството. Нека правим изкуство, а не да си мерим,...коментарите. На сбирките които си правим, съм виждала с очите си как творците си помагат и който иска да се усъвършенства печели награди и след това не публикува каквото и да е, а само все по-хубави неща, защото вече няма право да пише, както и да е и каквото и да е и това е прекрасно. Няма да се уморя да казвам, че всеки човек е единствен и неповторим, нека покажем, че тук сме само специални хора, които имат талант и желание да направят живота по-красив, та нали сме творци!!! Нека да докажем с творбите си и желанието да ни има и след нас, заради децата ни и заради внуците, нашите и нечии други, за да стане светът едно по-хубаво място за живеене, а нашата къща да не заприличва на биг брадър фемили, а да е късче от Рая, в който да се чувстваме уютно, като в Родината си, от всички нас зависи!!! От всички!!! Никой за нищо не ни е крив. Аз зная какво искам! Искам да живея добре и точно тук. Искам да се възхищавам на творбите ви, да ви се радвам, а нали се сещате какво значи това – най-напред самокритика, така и критиките ще намалея и като кажеш Откровения, да чуваш, О, това е най-добрият сайт за лично творчество!!! В България...а защо не и...От теб зависи и от мен!!! Не беше кратко и ясно, но както се казва, от все сърце!!!
  • Госпожо, това и мене дивлее - как така ми се получи да си удържа на думата

  • Идеми Дойдеми, удържа на думата си, бравос!!!
    Веси-Лина?! Веска Алексиева?! Нищо не ми говорят...Сестра, ти ли си бе?! Какво правиш, как си, не се обаждаш, а?! Продаде имотите, козите и си направи голф игрище, нали? Ей, опасна си, значи. Лажова, Светлана Лажова, агент под прикритие. Краварка станах от зор. Следя един дилър, притиснала съм го здраво и тая гад, за да не му отиде зян „тревата”, моля ти се, пасе кравите на цялото село у неговите посеви. Ела да видиш кравите като се прибират от паша какво правят. Едни засмени, докато ги доиш, праскат кючек, та се късат. После са малко отнесени, ама сутринта са на бегом до нивата, не можеш да ги стигнеш. Сега, за да го закова, на моята Елизабет – най-младата ми крава, психоложката ще я положи на хипноза, та белким продума и го издаде тоя мръсник, ама не ми се верва...То и аз, нали пия от това мляко, едно ми е...пролетно ти казвам, та може да ме върнат обратно, за неизпълнение...Не, не на млеконадоя, там съм номер едно. Айде, друг път ще ти разправям, че ми звънят на втора линия, до скоро, сестра.
    Стеляна, ти си разкош!!! И благодаря, че веднагически откликна на молбата ми!!!
    Мами!!! Сега не мога ти ти обяснявам, защото съм в акция...Не за акциза, в акция съм!!! Тихо, обади се на наша Веска, тя е в течение, ще ти обясни. Глей го, тоя дава на Сивушка да пуши, айде затварям, ей сега го заковах. Леле, къде са ми белезниците?! Тоя Стоян снощи дали не го оставих цел ден да виси на полилея?! Пистолета помня, че го скрих в сеното, не, вчера понеже нямах чист камшик, си играхме...Много ексцентрични тия селяни бе, маме, много филми гледат, хареса ми много тука сред природата, надарени едни, еле па мъжете. Айде, че тоя ще ми избега, ще ти звънна след акацията, обърках се, чао!!!
    Арихо, аз няма нужда да гледам сериали, покрай мен винаги е интересно като в сериал и винаги е с хубав край, защото как си го направиш ли беше или как ти го направят?! Няма значение, сериалът да върви или купонът беше?! Играй, шоу да става!!!
    Пер, най-трудно научих, даже не съм сигурна че научих на руски да разбирам „которъй час”. Пол второго, май беше един и половина, а пять минут десятого е девет и пет и винаги ме е карало да бързам, необяснимо защо. Защото уж е девет и пет, а по тяхному пет минути към десетия час, сякаш вече е десет. И ми припомни, че само дядо носеше джобен часовник и аз много го харесвах, някак беше различен от всички други...Народопсихология е според мен. Когато дори не подозирах за швейцарски, каквито сега имаме у дома, съм имала руски с рубинчета разни и ето че пак не съм знаела колко е какво? Значи съм била щастлива...винаги, с или без часовник!!! Но не е там работата. Въпросът ми беше...ще обясня по-късно.
    Обаждай се, бе Силве, знаеш, че винаги ще те информирам. Ако не аз, ето хората говорят, виждаш. Така ми е домъчняло за тебе!!! Айде, аз ще ти звънна като ми занулят сметката, все за хиляда минути ще се наговорим...с теб.
    Магдалена, благодаря че се отби!!!
    Теодора, цитат на място, мерси!!!

  • Ама хич да не ти пука за часа или за импийчмънта,защото "има две житейски правила: Правило 1 - Не се тревожи за дреболии. Правило 2 - Всички неща са дреболии."

    Фридрих Ницше
    Позадрав от мен!!!
  • приятни, усмихнати мигове на твоите странички...
    с обич, Светлинка.
  • Ох мила, не се оплаквай! Гледай коментари и чудо. Много образователни, доволна съм... ! Ни новини, ни сериали ми трябват и за акциите на МВР-то се осведомих... Ши си отварям тука и... всичко си има... хахаха
    Поздравче!
  • С изключение на няколко затънтени племена по горното течение на Амазонка, които не познават понятието време и съответно нямат нуждата от дума за него, във всички останали езици питането за астрономическото време няма нищо общо с нашенското „колко е часът”. What's the time? Wie spät ist es? Который час? Кое време е, колко късно е, кой час е, но не и колко е часът. Голяма дивотия – хем членувано, демек познато, хем „часът” е в единствено число, хем въпросът „колко” предполага отговор в множествено число.
    Вероятно трябва да търсим етимологията на израза във времената, когато някой опаричил се нашенец се е върнал я от Цариград, я от Виена и е показал на смаяното мъжко общество в кръчмата първия джобен часовник по тия земи. И понеже мъжкото общество по тия земи не позволява дълго да остане смаяно, но много обича да се интересува кой колко се е охарчил за разни излишни екстри, /защото какво ако не излишна екстра е била за дедите ни тиктакащата играчка, след като е било достатъчно да вдигнат глава, да погледнат къде е слънцето и да разберат дали е преди или след пладне/, та вероятно първият въпрос на околните не е бил „Кое време е сега?”, а „Колко пари е часовникът?” Гордият му собственик със сигурност е бил доста словоохотлив на тази тема, защото половината удоволствие от нова продобивка по тия земи и преди, и сега, е да се похвалиш с нея пред колкото се може по-голяма аудитория. А аудиторията тогава, разбирайки колко се е охарчил мющерията, вероятно е зацъкала като самата машинарийка. Е, може някой любознателен нашенец в навалицата плахо да се е опитал да попита кое време все пак показва това чудо на техниката, ама най-много да са го натирили от кръчмата навън да гледа слънцето и да не е успял да се вреди в черпнята по случай случката... Но първият въпрос „Колко пари е часовникът?” останал в историята, а и в езика ни. Постепенно „пари” –те отпаднали и останало „Колко е часовникът?”, а по-късно и „Колко е часът?”...
    Мдаа... Странно нещо е животът. Докато едни се интересуваме „Колко”, други някъде питат „Кое” и „Как”... Първите цакаме като часовници, вторите произвеждат часовници. И не само... Народопсихология ли, що ли?...
  • Aр, написаното от мен е по молба на Све! Ако не беше това и през ум нямаше да ми мине да я занимавам. А тези сериали, за които говориш и аз ги знам... Сигурно стават за гледане, ама аз нищо интересно не намерих, по простата причина, че краят им е ясен още от средата на първи епизод. Само не знам защо у нас азиатските са непопулярни... Аз за това и не гледам телевизия (Само от време на време, колкото да чуя новините. Ама то туй нашето новини ли са?... оф стига, спирам)
  • -Ало, Латинче, мама, какво си се присетила за мен по това време?... Как какво му е на времето бе, я виж колко е часа!... Какво не се казвало?... Колко е часА? А какво му се казва?... Аха, колко е часЪТ. Да бе, много важно!... Какво?... Важно било заради некъв член?... Латинче, нали знаеш, мама, че у дома нема почти никакъв, откакто баща ти се пристрасти към космодиска и наколенките на доктор Ливайн?... Я чакай, чакай да стана, че баща ти много хърка и нищо не чувам. Ни за пълен, ни за кратък член.
    А така. Кажи сега що звъниш по това време... Търсиш Джозефин? Е, па тука ли?... Ааааа, объркала си телефоните? Нищо де, тъкмо ще ме светнеш за пълния и непълния член, а и да те чуя какво правиш, че отдавна не си се обаждала... Нямаш време ли? Е, що?... От каквоооо? От кравите?... А бе, аз за това ли те раждах у професорски дом, крави да гледаш?!... Какво било? Модерно?... Назад към природата и самозадоволяването?... Латинче бе, вие да не се разведохте с Рангел, та си тръгнала да се самозадоволяваш?... Не си... Ми тогава?... Аааа, самозадоволяване с натурални екологични продукти... безакцизни... Момент, бе дете. По-полека, я едно по едно, че нищо ти не разбрах от скороговорката!... Какво? Кравите ти не искали да снасят?... Ох!, да дават мляко? Е, що?... От летното часово време? И си ги записала на психолог? И часовник си им турила да се ориентират по него?... Ти си луда жена, бе!... Как защо? Изтипосваш им един телевизор и им казваш, че ще викнеш Бойко и Цецо да се разправят с тях... Как кои са тия? Че те са едни у България, бе Латинче, нема начин кравите да не зацепят. Казваш им, че има нова акция - “Опортюнисти” на лятното часово време, че Романчо провежда арестите и да видиш как кравите ти не ще дават мляко, ами ще почнат и яйца да снасят. Ти с психолози ще се занимаваш...
    Стига де, сега пък озоновата дупка те е затормозила. Нема страшно, не се притеснявай. Разбрах, че от всеки договор, подписан от старото правителство, отбиват по 10% - къде в цимент, къде в тухли, та със сигурност ще спестят материал да я зазидат, че май и на тех им духа... Много яко им духа, та не е сигурно дали нема и да ги издуха...
    Ама нещо друго ти се чудя. Ти като гледаш толкова сериали, не можа ли да се научиш да питаш “колко е часът” без какъвто и да било член?... Как така ли? Ми ей така. Питаш: “Саат кач?” (Saat kaç?, турски) и си решаваш проблема с всички видове членове...
    Айде бегай да уведомиш кравите за новата акция, а аз аз ще взема да сваря две яйца за баща ти, дорде не са им турили и на тех акциз... От акцизни знайш кога ще яде? Кога върже отново пълен член...
    Айде, чао, мамината! Доброто ми дете то, екологичното!...
  • Светле, няма как да не откликна на молбата щом е от цялото ти сърце...
    Обаче ако трябва да разказвам за всичките, които съм изгледала така ще спамосам страницата ти, че ще ме е срам да те погледна.
    А и друго има, ако стане така, че и теб те подхване манията, аа грешка... болестта, наречена синдром на Обсебващия Изток, съвсем няма да ти остава време за млякото.
    За въпросната вишна мога да ти говоря до утре... Много са си горди японците с нея, защото само те я имат. Тя е едно тъжно творение на природата, защото цъфти за кратко и после се пренася на земята, сякаш клоните й са се протегнали да нацелуват поляните и са забравили розовата си копринена пелерина върху тях (малко поезия изби от коментара ми). Най-интересното е, че има поверие за розовия отенък в цвета й. Получил се е от кръвта на посечените самураи, коята се е пропила в земята. Също така дървото не ражда плодове, декоративно е, ражда съвършенство и обвива земята със сладък аромат.
    Да си дойда на темата за сериалите. Има сайт за популяризиране на азиатското кино, там едни чудни люде превеждат субтитри на български на всякакви източни филми и сериали. Във форума му има какво ли не. Разискват се теми за музиката им, културата им, обичаите, модата, киното и всичко, за което се сетиш. Последният сериал, който гледах се казва Time of Dog and Wolf. Само 16 серии е, обаче има една подробност, когато изгледаш някоя тяхна продукция дълго след това живееш чрез нея. До такава степен са идеализирали представата ми за света на чувствата и взаимоотношенията, че всичко около мен ми се струва незавършено и безинтересно. Въпросният сериал се разказва за един снажен момък, на който животът хич не е бил лек. Родителите му загиват когато е бил дете. Били са агенти към тайните служби за борба с наркотрафика. Отгледан е от приятел на майка му. Доведеният му брат става негов най-добър другар, а приятелката му от детските години се оказва дъщеря на наркобоса, убил семейството му. И така се дава старт на ужасно заплетените им взаимоотношения. Главният герой на няколко пъти беше стрелян, мина под прикритие за да се внедри в наркобизнеса и да го разобличи, загубва си паметта... Въобще голям екшън, големи драми...
    Интересното е, че никога не знаеш какво да очакваш от финала. Нямат тая практика да завършват с хепи енд. Ако е от тях гледаният филм и цял кашон с носни кърпички няма да ти стигне. Последният филм, който гледах (не сериал) е корейски, казва се Daisy. Разказва се за художничка и странните поврати в живота й. Влюбва се в наемен убиец, имат неземно красива любов. Филмът завършва с незавършената й картина, оплискана с кръвта й. Заглавието е Маркаритка, защото мъжът оставяше пред вратата й букет от маргаритки преди да се запознаят.
    Въобще актът на съблазняването си е изкуство при тях, а първата целувка може да се види чак на финала на филма.
    Трябва да преустановявам, че ще ми изгори косата от боята. Айде, лека от мен и доскоро писане.
  • Мда...
    Много хитро си го измислила бе,ЛъжовнаЕдно есенце,едно напънче за изкуство. Ей, много зле ти действа плявата в обора бре
    Не се стърпя да (си) покажеш рогата на кравите, да поискаш и субсиидии
    за всяка краваЕкологично казваш трябвало да бъде стопанството...
    правилно. Нали знаеш колко заявления пускахме навремето за тези субсиидии... дано те огрее, че в тази криза повсеместна.
    Ох... домъчня ми за теб,та реших да напомня за себе си... нали се сещаш коя съм
  • Но, госпожо, няма защо!

    Не представляваше трудност - дойде ми отвътре
  • Идеми, страшно много ти благодаря за усмивката и да ми дойдеш пак, защото си чакам обещаното «няма защо», така ще ми се увеличат коментарите!!!
    Стеляна, ще те помоля от цялото си сърце, ако можеш да ми разкажеш по-подробно за тези сериали, направо ми ги разказвай един по един в коментар. Ще ги чакам с нетърпение, защото ми стана някак вишнево на душата. Благодаря ти, намерих сродна душа в твое лице!!!
    Плами, толкова мило, че се отби и ми дари усмивката си!!!
    Арихо, до сега не съм гледала кой знае колко сериали, но ти ме разби, не – зариби, така че започвам да гледам!!! И благодаря, аз също предпочитам пълния член, пред не толкова пълния!!!
    Твоят коментар ме задави от смях, Доче!!!
    Аз не си прослушвам телефонната секретарка, щото е голяма клюкарка, но за теб съм готова и стих да напиша, Доре!!! Ало, ало, нещо прекъсва...
    Таня, имам и козе, било лековито казват, ако нещо, насреща съм, само те моля да ми се обадиш по време на рекламите, за да не пропусна сериала!!!
    Много ви благодаря за отзивите по темата, всяко мнение е важно за мен, но ми се искаше да не бързате толкова, за да мога след всеки коментар да благодаря. Така ще ми станат повече, нещо като сериал искам да се получи. Знае ли човек, може дори да го филмират.

  • Благодаря за усмивките! Страхотно!
  • Сийка, на галено Джозефин хаха ооо отдавна не бях те чела, та чак сега усетих, че си ми липсвала моят снабдител на прясно мляко излезе от бизнеса и се чудих от къде да си го набавям, а ти досега си си мълчала за кравите ааа?!
    Поздрави от Пловдив!
  • кажи ти Сий... (Джозефин, де) к'во мисли по въпроса за часа, мани другото - не е важно толкоз.

    усмивките са ти достатъчно вече. имах една за теб, ма ще ти я запазя за некой по-дълъг ден (да се чете "продължение".

    след сигнала оставете вашето съобщение.
  • Ако питаш мене, кога се обръщаш към кравата питаш "Колко е часа?"(Ама нежно, за да не я стряскаш)А кога вземаш информация от мъжа си по тъмни доби по този въпрос за по авторитетно :"Колко е часът?"(със заплашителна интонация в ръката дето държи точилката)
  • Поздрав!
  • И аз ги имам тия... Нямам време да спя от тая "книга"- лаптопа.
    От къде ги изнамерих тия корейски и японски сериали, не знам. Само японски вишни ми се миришат. Ама тя и нашата не е за подценяване, нали си дава плод... И такива хубави компоти стават, а те нека си живеят в самурайски нощи. Философ станах от филмите им, поне да се бях записала да следвам психология... Не ми остана време да си взема изпита по "Банково счетоводство" заради тях. Наскоро гледах едно корейско сериалче. Хубаво поне, че са кратки, има няма 20 серийки. Все им се чудя на сценаристите, как ги създават тия ултра, мега, хипер сложни отношения между хорицата.
    Стига съм се обяснявала и аз, че имам да пера, да се боядисвам, после да уча... Само да си догледам сериала и се мятам.



  • Сега да ми благодариш за усмивката после аз ще се върна, за да ти кажа - "няма защо!"

    И само от мен ги докара два ;Рр


    Хитър текст, госпожо!
Предложения
: ??:??