Кольо войвода и голямото преследване (първа част)

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода, докато бил преследван от турците…

*** *** ***

Една вечер Кольо войвода и Иван знаменосецът попаднали на турска засада. За тяхно щастие било вече късно и на турците им се спяло, така че Кольо и Иван успели да наберат малко преднина с конете си. Да, ама турците се окопитили, а и техните коне били по-отпочинали и преднината между тях и четниците бързо се стопявала.

- Кольо, какво ще правим, турците ни настигат! - с уплашен глас попитал Иван.
- Няма страшно, слушай сега - отговорил му Кольо - След малко ще свием зад оня хълм, където има една върба, минаваме под нея, скачаме и се хващаме за клоните. Турците ще ни подминат, без дори да се усетят.

И така, те свили зад хълма, минали под върбата, скочили и се хванали за клоните. След малко Иван се обадил:

- Кольо, не мога повече, ще се изпусна от клона!
- Ш-ш-ш, по-тихо! Турците още не са ни подминали!

След още малко Иван пак проплакал:

- Ама, Кольо, вече не издържам, ръцете ми омалях. Ще се изпусна.
- Трай и се дръж, след малко турците ще ни подминат и ще слезем.
- Добре, Кольо! А коня поне може ли да го пусна, че много тежи?